Чарлс Шефилд - Превъзходство

— Имплантираха ми приставка, там, на Карелиа. Излъчва и приема. Струва много, но си заслужава. Сега си върви и ни остави на мира.

Той изчака, докато Гарноф отиде до входа на чакалнята, четирийсет метра встрани.

— Беше права, Ат — мълчаливото и невидимо феромонно съобщение се разпространи дифузно до рецепторите на сикропеанката. — Те са тук, на Миранда, намират се в Делбрък. И двамата, и Д’жмерлиа, и Калик.

Сляпата бяла глава бавно и доволно кимна.

— Така и предполагах — Атвар Х’сиал разтърси твърдите си защитни горни крила, сякаш да изтърси прахта от седмиците пътуване. — Това е удовлетворително. Установихте ли връзка?

— Не оттук. Прекалено опасно е. Няма да им се обадим, докато не можем лично да отидем при тях. Така никой няма да може да ги разубеди.

— Никой не може да разубеди моя Д’жмерлиа, след като знае, че аз съм жива и отново в спиралния ръкав. Но съм съгласна, че личният контакт е за предпочитане… ако може да се осъществи. Как предлагате да продължим?

— Е… — Луис Ненда бръкна в джоба си и извади една тънка карта. — С последния скок кредитът ни спадна до минимум. Колко далеч е Делбрък?

— Две хиляди и четиристотин километра директен полет.

— Не можем да си го позволим. А по суша?

— Доста много — Атвар Х’сиал остана за момента заета с пресмятане. — Три хиляди и осемстотин километра по суша, ако не се налага да пресичаме водни басейни.

— Добре — беше ред на Ненда да пресмята. — Три дни със земен транспорт. Ще ни стигнат за пътуване, но нищо няма да ни остане. Дори и за храна по пътя. Какво мислиш?

— Аз не мисля — във феромоните се чувстваше примирение. — Когато нямам избор аз действам.

Голямата сикропеанка протегна шестте си крайника. Тя се изправи на долните си четири крака, извисявайки се шест стъпки над Луис Ненда.

— Хайде. Както казваме в нашия вид: „Закъснението е най-ужасната форма на отрицание.“

— Да тръгваме към Делбрък.

Три дена по-късно един нов Луис Ненда поведе Атвар Х’сиал към автобуса за Делбрък. Беше гладко избръснат, облечен в хубави нови дрехи в кралско синьо.

— Е, това свърши наистина чудесна работа — феромоните предадоха усмивката на Ненда на Атвар Х’сиал, докато той махаше сериозно с ръка за сбогом към четирима тъжни пътници.

Той спря едно по-голямо местно такси, което побираше по-едри извънземни. Сикропеанката кимна.

— Така е. Но втори път номерът няма да мине, Луис Ненда.

— Ще мине. Всяка минута се ражда по един. Само трябва да се актуализира. По-точно всяка секунда се ражда по един. Ръкавът е пълен с такива.

— Стават подозрителни.

— Към какво? Провериха купето, за да са сигурни, че няма начин някой да може да наблюдава.

— В някой момент някой от тях ще се запита дали купето е също толкова непроницаемо за звук — Атвар Х’сиал се изтегна удобно отзад в колата и отвори черните си твърди горни крила да проникне слънчева светлина. Фините атрофирани крила под тях бяха нашарени с червени и бели удължени петна.

— И какво ще последна, ако проверят? Ще те накарат да седиш отзад, където не можеш да ме виждаш.

— Може би. Но в някой момент някой от тях ще се запита дали не използвате феромони и невербални сигнали. Казвам ви, няма да повторя това упражнение.

— Хей, не започвай да ги съжаляваш . Те работят за правителството на Съюза. Ще си го върнат с измама. Достатъчно е да увеличат данъците с още някоя хилядна от цента.

— Неправилно разбирате моите мотиви… — жълтите рогца потрепериха. — Аз съм от раса, чиято съдба е да създава светове, да запалва нови слънца, да управлява галактики. Аз няма да падна отново толкова ниско, че да се занимавам с такава дреболия. Това е под достойнството на една сикропеанка.

— Сигурно, Ат. И под моето. И освен това, могат да ни хванат — Ненда погледна нагоре към върха на сградата, където спря колата. Той се обърна към водача. — Сигурен ли сте за адреса?

— Абсолютно. Четиринайсети етаж и над него само извънземни, които дишат въздух. Също като тази буболечка — двамата слязоха, а водачът погледна под око Атвар Х’сиал и подкара.

Ненда проследи колата с поглед, вдигна рамене и влезе в сградата.

Въздухът вътре беше изпълнен с воня на гниещи морски водорасли. Влязоха в тесен асансьор и Ненда сбърчи нос.

— Дишащи въздух! На мен ми мирише повече на карелиански отходни канали — но Атвар Х’сиал кимаше щастливо. — Наистина това е мястото — антените на бялата безока глава частично се разгънаха. — Улавям следи от Д’жмерлиа. През последните няколко часа той е бил в тази сграда. Хайде да се качим по-нагоре.