Джеймс Кори - Игрите на Немезида

— Ха — възкликна Еймъс, като се чудеше дали това не е някаква нова техника на разпит в полицейския наръчник. Намести се удобно на стола, за да склопи за малко очи след друсащото пътуване със совалката.

— Какво е това? Време за дрямка? Някой да го събуди, да му го начукам — изрече един познат глас.

На екрана се бе появила Крисджен Авасарала и гледаше надолу към него, а лицето ѝ бе четири пъти по-голямо от нормалното.

— Или нямам никакви проблеми, или съм го загазил здравата — ухили се Еймъс. — Как я караш, Криси?

— И аз се радвам да те видя. Ако ме наречеш така още веднъж, ще накарам някой полицай да те пребие нежно с остен за добитък — закани се Авасарала, макар на Еймъс да се стори, че мярна намек за усмивка върху лицето ѝ.

— Разбрано, госпожо върховен секретар. Това посещение на любезност ли е, или…

— Защо си на Земята? — попита Авасарала, вече без нито следа от хумор.

— Дойдох да отдам почит на един умрял приятел. Да не съм пропуснал да попълня някакъв формуляр, или нещо такова?

— Кой? Кой е умрял?

— Не ти влиза в шибаната работа — каза Еймъс с престорено дружелюбие.

— Значи не те е пратил Холдън?

— Не — отвърна Еймъс, усещайки как гневът сгрява стомаха му като чашка хубав скоч. Изпробва белезниците, като пресмяташе шансовете си да се измъкне от тях. Да си пробие път с бой през пълна с ченгета стая. Това го накара да се усмихне, без дори да го осъзнава.

— Ако си дошъл за Мъртри, в момента той не е на Земята — уведоми го Авасарала. — Твърди, че по време на обратния полет си го пребил почти до смърт във въздушния шлюз на „Росинант“. Да нямаш намерение да довършиш работата?

— Мъртри замахна пръв, така че, строго погледнато, си беше самоотбрана. А ако го исках мъртъв, не мислиш ли, че щеше да е мъртъв? Не е като да съм спрял да го удрям, защото съм се уморил.

— Тогава каква е работата? Ако имаш съобщение за мен от Холдън, просто го изплюй. Ако Холдън праща съобщения на друг, веднага ми кажи на кого и какви.

— Холдън не ме е пращал за нищо — заяви Еймъс. — А бе, не се ли повтарям? Имам чувството, че се повтарям.

— Той… — започна Авасарала, но Еймъс я прекъсна.

— Той е капитанът на кораба, с който пътувам, не е шеф на шибания ми живот. Имам лична работа за вършене и дойдох да я свърша. А сега или ме арестувай за нещо, или ме пусни.

Еймъс не бе осъзнал, че Авасарала се е привела напред в стола си, докато тя не се облегна. Изпусна дълъг дъх, който премина във въздишка.

— Мамка му, май говориш сериозно, а?

— Не съм известен с комичните си изпълнения.

— Добре. Но разбираш моята загриженост.

— Че Холдън може да си е наумил нещо? Ти срещала ли си го? Той през живота си не е правил нищо тайно.

Авасарала се засмя.

— Вярно е. Но щом праща наемния си убиец на Земята, ние…

— Я чакай, какво?

— Щом Холдън…

— Забрави го Холдън. Ти ме нарече негов наемен убиец. Така ли мислите за мен? Убиец на заплата при Холдън?

Авасарала се намръщи.

— А не си ли?

— Ами, всъщност аз съм предимно механик. Но самата мисъл, че ООН държи някъде мое досие, което ме представя като наемния убиец на „Росинант“? Та това е страхотно.

— Като говориш такива неща, трудно ще ме накараш да мисля, че грешим.

— Е — каза Еймъс и сви рамене като землянин, тъй като ръцете му още бяха оковани зад гърба, — значи свършихме тук?

— Общо взето — отвърна Авасарала. — Как бяха другите, когато си тръгна. Добре?

— „Роси“ отнесе голям пердах по време на работата на Ил. Но екипажът е добре. Алекс се опитва да се свърже отново с бившата си жена. Капитанът и Наоми още се плющят кажи-речи редовно. Общо взето, все същото.

— Алекс е на Марс?

— Ами, бившата му е там. Предполагам, че е потеглил нататък, но като го видях за последно, още си беше на Тихо.

— Интересно — отбеляза Авасарала. — Но не онази част за събирането с жена му. Няма начин да се опитваш да го направиш, без да изглеждаш като кретен.

— Е?

— Ами, хубаво — каза Авасарала и погледна към някого извън екрана. Усмихна се и пое димяща чаша от нечия ръка, после отпи дълга глътка и въздъхна с наслада. — Благодаря, че се срещнахте с мен, господин Бъртън.

— За мен беше удоволствие.

— Моля, имайте предвид, че името ми на този етап е доста тясно свързано с „Росинант“, капитан Холдън и екипажа му.

— И? — попита Еймъс с ново свиване на рамене.

— И — продължи Авасарала, като остави димящата чаша и се приведе напред, — ако смяташ да правиш нещо, което по-късно ще ми се наложи да потулвам, ще съм ти благодарна, ако ми се обадиш предварително.