Джеймс Кори - Игрите на Немезида

— Кой е следващият? — попита той и разкърши ръце, а на лицето му грееше усмивка, за която не знаеше.

Те му се нахвърлиха вкупом. Еймъс разпери ръце и ги посрещна като отдавна загубени любими.

— Добре ли си? — попита Рико. Попиваше едно леко порязване на главата на Еймъс с тампон със спирт.

— Общо взето.

— Те добре ли са?

— Не толкова — призна Еймъс, — но горе-долу. Всеки ще излезе оттам на собствен ход, когато се събудят.

— Не беше нужно да правиш това заради мен. Щях да платя.

— Не съм — отрече Еймъс. Като видя объркания поглед на Рико, поясни: — Не съм го направил заради теб. И, Рико? Тези пари да отидат във фонда на Уенди, иначе ще дойда да потърся и теб.

Един от дядовците на Холдън бе прекарал младостта си като ездач в родеа. Всички негови снимки го показваха като висок, мускулест здравеняк с голяма тока на колана и каубойска шапка. Но мъжът, когото Холдън познаваше като дете, бе слаб, блед и прегърбен. Сякаш годините бяха смъкнали от него всичко странично и бяха превърнали онзи младеж в кокалест старец.

Хрумна му, че Фред Джонсън се е променил по същия начин.

Той още бе висок, но някогашните му масивни мускули бяха почти изчезнали, оставяйки по ръцете и врата му отпусната кожа. Косата му от предимно черна бе минала през предимно сива до предимно липсваща. Фактът, че той още можеше да излъчва аура на абсолютна власт, означаваше, че поначало много малка част от нея се е дължала на физиката му.

На бюрото му имаше две чаши и бутилка с нещо тъмно, когато Холдън седна. Фред му предложи питие с леко кимване и Холдън също кимна в отговор. Докато Фред наливаше, Холдън се облегна назад с дълга въздишка, после каза:

— Благодаря.

Фред сви рамене.

— Търсех си извинение.

— Нямах предвид питието, но и за него благодаря. Най-вече ти благодаря, че ни помагаш с „Роси“. Парите от Авасарала пристигнаха, но имаме повреди, за които не знаехме, когато пишех сметката. Без отстъпката за привилегировани клиенти щяхме да го закъсаме.

— Кой казва, че получавате отстъпка? — попита Фред и подаде чашата на Холдън, но се усмихна, докато го изричаше. Сетне се отпусна с изпъшкване на стола си. Холдън не бе осъзнал на влизане колко се ужасява от този разговор. Макар да знаеше, че са нормални бизнес преговори, имаше чувството, че проси подаяние. А че отговорът е „да“, беше хубаво. И че Фред не го бе поизмъчвал, преди да му го даде, бе още по-хубаво. Караше го да се чувства все едно седи с приятел.

— Изглеждаш стар, Фред.

— И се чувствам стар. Но е по-добре от алтернативата.

Холдън вдигна чаша.

— За тези, които не са с нас.

— За тези, които не са с нас — повтори Фред и двамата отпиха. — Този списък става все по-дълъг всеки път, когато те видя.

— Съжалявам за Бика, но мисля, че той може би спаси Слънчевата система. От това, което знам за него, вероятно би го сметнал за доста яко.

— За Бика — каза Фред и вдигна пак чашата си.

— И за Сам — добави Холдън, вдигайки своята.

— Скоро си отивам, затова исках да поговоря с теб.

— Я чакай. Отиваш си? В смисъл, че заминаваш някъде, или в смисъл, че си отиваш като Бика и Сам?

— Няма да се отървеш още от мен. Трябва да се върна на станция Медина — поясни Фред. Наля си още малко бърбън, мръщейки се надолу към чашата, все едно извършваше някаква деликатна операция. — Там се случват нещата.

— Наистина ли? Май дочух, че генералният секретар на ООН и марсианският премиер-министър щели да проведат среща. Допуснах, че ще ходиш там.

— Могат да говорят колкото си щат. Истинската сила е в географията. Медина е мястото, където се съединяват всички пръстени. Властта ще се намира там още дълго време.

— А докога мислиш, че ООН и Марс ще ти позволяват да командваш тукашния парад? Вярно, имаш преднина, но пък те разполагат със сума ти наистина опасни кораби, които могат да хвърлят срещу теб, ако решат, че искат онова, което имаш.

— Двамата с Авасарала обсъждаме много от тези теми по тайния канал. Ще се погрижим нещата да не излязат извън контрол. — Фред млъкна, за да отпие голяма глътка. — Но имаме два големи проблема.

Холдън остави чашата. Започваше да му се струва, че искането — и получаването — на отстъпка за ремонта може би все пак не е било краят на преговорите.

— Марс — подхвърли той.

— Да, Марс умира — съгласи се с кимване Фред. — Няма начин това да бъде спряно. Но освен това имаме и куп екстремисти от СВП, които вдигат шум. Нападението на Калисто миналата година беше тяхна работа. Водният бунт на станция Палада. И други неща. Пиратството расте и на повече кораби, отколкото ми харесва, има нарисуван разцепен кръг.