Джеймс Кори - Игрите на Немезида

Хлапакът се озърна през рамо, търсейки подкрепа срещу този луд дърдорко. Останалите от групата още бяха заети.

— Така че — продължи Еймъс и се приведе напред — трябваше да вляза в ремонтния шлюз, да отворя шкафче за спешни случаи и да сложа кислородна маска, преди да съм вдишал нещо от тази гадост.

— И какво от това. Още си…

— Смисълът на тази малка приказка за несгоди е, че научих някои неща за себе си.

— Тъй ли? — Положението вече бе станало достатъчно странно и хлапакът изглеждаше наистина заинтригуван да разбере.

— Научих, че мога да си задържам дъха близо две минути, докато съм зает с усилна физическа дейност.

— И…

— И трябва да си зададеш въпроса какво мога да ти направя за двете минути, преди упойващият газ да ме повали. Защото се обзалагам, че е много.

Хлапакът не отговори. Рико и Джиянгуо сякаш бяха затаили дъх. Уенди зяпаше Еймъс ококорена и ухилена.

— Проблем ли има? — Един от приятелчетата на младия бандит най-после дойде да провери нещата.

— Да, той…

— Няма проблем — заяви Еймъс. — Просто обяснявах на съдружника ти тук, че този ъгъл на стаята не плаща застраховки.

— Ти ли го казваш?

— Да. Аз го казвам.

Старшият бандит огледа Еймъс, преценяваше го. Бяха горе-долу еднакви на ръст, но Еймъс бе цели двайсет и пет кила по-тежък. Еймъс стана и се поразкърши, за да подчертае разликата.

— С кого движиш? — попита старшият бандит, вземайки го погрешно за конкурент.

— „Росинант“ — отвърна Еймъс.

— Не съм ги чувал.

— О, чувал си ги, но контекстът е всичко, нали?

— Май си сгафил, coyo — рече бандитът.

Еймъс направи широкия поясен жест за свиване на рамене.

— Предполагам, че рано или късно ще разберем.

— Рано или късно — съгласи се мъжът, после побутна младшия си партньор и се отправи към другите от бандата. Когато хванаха асансьора за следващата палуба, оставиха младока. Той се взираше в Еймъс през стаята, без да се опитва да крие, че го наблюдава.

Еймъс въздъхна и извади хавлията си от сака.

— Ще отида да си взема душ.

— Ти си луд — спря го Джиянгуо. — Там няма никого от екипажа. Ще ти скочат.

— Аха.

— Тогава защо?

— Защото — отвърна Еймъс, като стана и метна хавлията през рамо — мразя да чакам.

Веднага щом тръгна към банята с изложената наяве хавлия, младокът забъбри по ръчния си терминал. Свикваше войските.

Банята представляваше пет крехки душкабини от пластмасови листове край едната стена и десет вакуумни тоалетни край другата. Мивките бяха наредени по стената точно срещу вратата. В откритото пространство по средата имаше пейки за сядане, където да си чакаш реда за душовете или да се обличаш после. Не беше най-подходящото място за ръкопашен бой. Имаше много стърчащи твърди предмети, в които да те блъснат, а пейките създаваха риск от спъване.

Еймъс хвърли хавлията си в една мивка и се облегна на нея, скръстил ръце. Не му се наложи да чака дълго. Няколко минути след обаждането на младока той и още петима биячи от изнудваческата група влязоха един по един.

— Само шестима? Малко съм обиден.

— Не си дребен, хич даже — рече най-възрастният. Значи бе водачът, щом говореше пръв. — Ама големите също мрат.

— Вярно е. Е, как ще го направим? На ваш терен съм, така че ще спазвам местните правила.

Водачът се засмя.

— Смехар си, човече. Скоро ще си мъртъв, ама си смехар. — Обърна се към младшия бандит и каза: — Твоя мръвка, coyo .

Младокът извади от джоба си самоделен нож. Никакво оръжие не можеше да се вмъкне в пътническото отделение покрай охраната, но това бе назъбено парче метал, отчупено от нещо на кораба и после наточено. Пак затворнически правила.

— Няма да проявя неуважение към теб — рече му Еймъс. — Аз убих първия си човек на твоята възраст. Е, всъщност бяха няколко, но не е там въпросът. Знам, че трябва да приема теб и ножа ти на сериозно.

— Хубаво.

— Не — каза тъжно Еймъс, — не е.

Преди някой да успее да помръдне, той прекоси делящото ги разстояние и сграбчи ръката му с оръжието. Тягата на кораба беше само около една трета g , така че Еймъс вдигна младока от пода и го завъртя. Ръката на хлапето се удари в преградата на една душкабина. Тялото му продължи движението и Еймъс не го пусна, така че ръката се огъна около точката на сблъсъка. Звукът от късането на сухожилията в лакътя приличаше на удар с чук по мокър шперплат. Ножът падна бавно от безчувствените пръсти на пода и Еймъс пусна ръката.

В продължение на една дълга секунда петимата биячи се взираха в ножа, лежащ в краката на Еймъс, а той се взираше в тях. Празнотата в стомаха му бе изчезнала. Кухото място зад гръдната му кост също. Гърлото беше спряло да го боли.