Джеймс Кори - Игрите на Немезида

Приспа им се както седяха така, с ръката ѝ свита в неговата. Паузите ставаха все по-дълги и по-тихи. Тя си помисли: „О, наистина трябва да поговорим за Еймъс и Клариса Мао“, но после вече сънуваше, че е на кораб, който лети с пълно g за всички останали, докато тя се рее в безтегловност. Другите от екипажа бяха притиснати към палубата, докато тя се носеше през въздуха и достигаше до инструменти и тръби, до които те не можеха. В съня ѝ Алекс обясняваше, че е така, защото била набрала толкова инерция, а на другите щяло да им отнеме известно време да я настигнат. В този контекст думите му май имаха смисъл.

Тя се събуди. Не знаеше колко време е минало, но откъм общата стая вече не се чуваха гласове. Джим се бе свил на една страна с гръб към нея. Дишаше дълбоко и бавно. Тя се протегна лекичко, като внимаваше да не го обезпокои. Болките в мускулите, кожата и ставите ѝ бяха малко по-слаби и топлина изпълваше гърдите ѝ. Отпуснатост.

Беше пазила своите тайни от години. Беше ги стискала като шплинта на ръчна граната. Страхът и срамът, и вината, се бяха трупали в нея неусетно. Нещата, които бе направила погрешно — а те бяха толкова много, — бяха набрали сила. Струваше ѝ се странно да не я гризат отвътре. Чувстваше се някак празна, но умиротворено празна.

Не че изведнъж се бе изпълнила със светлина и щастие. Син все така бе мъртъв заради нея. Филип все така бе изоставен. Повторно изоставен. Марко все още представляваше възел от гняв и омраза. Нищо от това не се бе променило, и същевременно всичко беше. Стара картина, превърната в нещо ново със смяна на рамката. Джим се размърда насън. Сред тънките, тъмни косми на тила му имаше няколко по-светли. Първите признаци на посивяване.

Нещо се бе променило между тях. Не само по време на нейното пребиваване в ада, но и сега, когато се бе върнала от своя личен подземен свят. Не беше сигурна точно какви са един за друг, тя и Джим, но бе убедена, че сега нещата ще са различни. Защото тя бе различна и нейната промяна нямаше да го пречупи. Той нямаше да се опита да я принуди да остане онази Наоми, която си представяше.

Нещата се променяха и не се връщаха назад. Но понякога ставаха по-добри.

Тя стана бавно от леглото и отиде с провлачени стъпки до малкото бюро в ъгъла. Ръчните им терминали бяха там, както и шишенцето с лекарства против рак на Джим, тъй като в момента той не беше на „Роси“. Посегна към своя терминал, спря и взе неговия. Би трябвало първо да го попита, но той спеше и не ѝ се искаше да го буди, а и не мислеше, че ще има нещо против.

Записът на Моника Стюарт от преминаването на „Рабия Балхи“ през пръстеновия портал не беше нищо особено. Абсолютно нищо в него не изглеждаше странно, освен историята, която го заобикаляше. Какво ли е направил Марко с този кораб, зачуди се тя. Защо е започнал пиратството си толкова рано преди истинския удар, който да му позволи да премине към големи мащаби? Само усилията за подправянето на всички записи на Медина биха представлявали ненужен риск. Може би имаше нещо общо със системата, към която се бе насочил „Балхи“…?

Тя се прехвърли на собствения си терминал, свърза се със системата на „Роси“ и зададе поредица от прости искания за търсене на модел. Не беше трудно. Повечето информация, използвана от Стюарт, бе обществено достояние. А оптичните телескопи в цялата система бяха насочени към Свободния флот, откакто Марко бе започнал атаката си срещу марсианския конвой. Списъкът от системи, където бяха изчезвали кораби, не бе дълъг, но и нямаше явен модел. Тя се опита да си спомни дали някой на „Пела“ е споменавал за тях: Тасним, Йерусалим, Нови Кашмир. Разбира се, в названията също цареше хаос. Нови Кашмир се наричаше също така Сандалфон, Велики Тексас и LM-422. Тя извади алтернативни имена и за другите системи. Сега, когато Джим бе разбрал най-лошото от миналото ѝ, тя почти копнееше да започне обсъждането с екипа на Авасарала и ако можеше да им даде някаква следа от времето си на „Пела“…

Намръщи се. Пусна пак търсенето на съответствия с различен толеранс. Зад нея Джим се прозя. Когато седна, чаршафите прошумоляха. „Роси“ ѝ върна списък с възможности и тя ги прегледа. „Анкара Слау“ имаше близко подобие с „Рабия Балхи“, но като преглеждаше разликите, тя видя, че сигнатурите на двигателя не съвпадат. Би излязло по-евтино да построиш нов кораб, отколкото да подмениш цяла двигателна система. В предната стая Алекс каза нещо и Еймъс му отговори. А после — за нейна лека изненада — и Боби. Ръката на Джим я докосна по рамото.