Джеймс Кори - Игрите на Немезида

— Той обаче не греши — вметна Холдън и очите на Авасарала се втвърдиха. Ако погледите можеха да убиват, Холдън щеше да си тръгне оттук в чувал, но той поклати глава. — Ако поясните се присъединят към този Свободен флот, то ще е, защото са останали без друга надежда. Новите системи и колонии…

— Унищожиха тяхната ниша — довърши Авасарала. — И това е кофти, и навярно бихме могли да намерим начин да ги издържаме. Да ги сложим на нещо като кооперативна основна, но те навряха фишек в задника на най-голямата функционираща екосфера в системата, така че ще мине известно време, преди раздаването на безплатна храна на поясните да е вариант за мен, както от практична, така и от политическа гледна точка.

— Те никога няма да си затворят устата и да приемат подаяния — отбеляза Еймъс. — Тези копелета са там от три-четири поколения именно защото не са искали да живеят на основна. Аз съм срещу евгениката не по-малко от всеки друг, но Поясът не отглежда хора от онези, дето си правят кефа и гледат колко могат да изчукат и колко развлекателни програми могат да изгледат, преди да умрат.

— Наясно съм с културния проблем — изкриви устни Авасарала. — И както казах, това така или иначе няма никакво шибано значение. Дори да искат да приемат подаяния, аз не мога да им ги дам. Така че трябва да намеря друг начин да подсека нозете на Свободния флот. Но тъй като земният флот ще е зает да се грижи да няма нови невидими за радара скали, падащи върху нас, а Марс се старае да пренебрегне факта, че е претърпял дребен преврат, работата ще е сложна. Утре ще направя изявление. Вие получавате предварителен преглед. Късметлии.

— Обединените нации, с помощта на Марсианската република и сътрудничеството на СВП, ще прати специална военна сила да се справи с престъпната шайка от пирати и терористи, криеща се под названието Свободен флот. Това не е война. Това е отряд за поддържане на реда. Ето тук се включвате всички вие.

— Искаш аз да го поведа ли? — попита Холдън.

— Да — потвърди Авасарала, — защото буквално всеки флотски офицер на ООН, който не беше дисциплинарно уволнен, изведнъж не е на разположение. Мамка му, Холдън, имам сандъци с хапчета против херпес, които са по-законна част от флота на ООН от теб.

Старицата поклати глава с неверие и отвращение. Към мръщенето на Холдън се присъедини избиваща руменина. Боби се опита да потисне смеха си, но Алекс трябваше да признае, че е наистина малко смешно. Пък макар и само за него. Боби побърза да попита:

— Какво точно искаш от нас?

— Първо, искам вашето присъствие и сътрудничество по време на инструктажа. Но, което е по-важно, трябва да знам каквото знаете и вие. Каквото сте открили. Трябва да разберем как един треторазреден бандитски главатар е успял да ни победи на всяка крачка…

— Не е — възрази Наоми, като излезе изпод ширналите се арки, придружена от един охранител. В разсеяната светлина изглеждаше странно крехка. Кожата ѝ се белеше и тя се движеше с предпазливостта на човек, който очаква болката да го връхлети всеки момент. Но очите ѝ вече не бяха кървясали, склерата бе сменила цвета си с този на жълтеникава кост, който изглеждаше доста по-здравословен, а гласът ѝ не звучеше завалено. Камък падна от сърцето на Алекс.

— Затворничката, госпожо — докладва охранителят.

— Да, благодаря, забелязах — каза Авасарала, после насочи вниманието си към Наоми. — Как така не е?

— Ами вижте всичко, което той се опита да направи и не успя. Не уби Фред Джонсън. Не уби премиер-министъра Смит. Не завладя станция Тихо, нито пък я унищожи. „Росинант“ е цял. Не успя да ме задържи. Той просто действа така. Ако победи, било е важно. Ако загуби, изобщо не е смятал да го прави.

— Ами протомолекулната проба, която открадна?

Наоми премигна и сякаш се разсея за момент, после поклати глава.

— Не е казвал нищо за това.

— А би ли казал?

Наоми седна на стола до Холдън. Той я хвана за ръката и тя му позволи, но вниманието ѝ бе насочено към Авасарала. Алекс не беше сигурен защо това го притеснява толкова. Тази среща не бе покана за тях двамата да изяснят състоянието на връзката си. И въпреки това, ако тя бе малко по-малко предпазлива с него…

— Да — заяви Наоми. — Би казал. Той обича да се фука. — Интимността на това късче информация изпълни гърдите на Алекс с мрачно предчувствие. Лицето на Холдън остана спокойно. Непроницаемо.

— Добре — каза Авасарала с острота в гласа. — Това е много добре да се знае. — Тя се взря мълчаливо в Наоми. — Като те гледам, май се оправяш. Чу ли нещо от онова, което говорех?