— Започват да излизат списъци с потвърдените жертви — каза Холдън. — Още е рано. Там долу много неща продължават да се разпадат и ще има още много лошо, преди да стане по-хубаво. Но засега той не е в списъците.
— Е, това е добре. Пък и хайде стига. Това е Еймъс. Дори всички на Земята да умрат, той вероятно ще направи кула от труповете и ще се покатери до Луната.
— Последният оцелял — подхвърли Холдън, но когато се отправи към лазарета, настроението му вече не бе толкова приповдигнато. Наоми я нямаше, иглата, която бе забита в ръката ѝ, лежеше върху гела на леглото, а медицинската система деликатно подканваше някой да се намеси. Холдън, с чая в ръка, провери в тоалетната и камбуза, преди да се сети да се върне в жилищния отсек.
Тя лежеше на леглото им, свила колене към гърдите си, със затворени очи и коса, разпиляна върху гела. Похъркваше леко, тихи животински звуци на покой и задоволство. Холдън остави чая на масичката до нея, за да я чака, когато се събуди.
* * *
Командният център бе тих, относително казано. Гор Дрога, един от оръжейните техници, беше на работното си място, следеше показанията на кораба и слушаше в слушалките си нещо с отсечен ритъм. Холдън можеше да чуе единствено басовата партия и някоя-друга фраза, когато Гор се изкушаваше да приглася. Текстът приличаше на френски, но не бе наистина такъв.
Светлините бяха приглушени, сияние идваше от мониторите. Холдън нямаше подръка слушалки, затова просто пусна звука тихо и загледа как интервюират Моника Стюарт. Мъжът, с когото говореше тя, се намираше на станция в точката L5, но паузите в разговора бяха изрязани, за да изглежда, че са в една стая.
— Не, никак не ме изненадва, че СВП ще помогне за ескортирането на премиер-министър Смит. Фред Джонсън от години активно се опитва да вкара СВП в дипломатическите разговори, често борейки се със съпротивата на вътрешните планети. Всъщност мисля, че има истинска ирония във факта, че тази поредица от атаки на Свободния флот послужи като катализатор за утвърждаване на легитимността на СВП пред Земята и Марс.
Камерата прескочи на интервюиращия.
— Значи не гледате на Свободния флот като на част от СВП?
И отново на Моника. Холдън се изкиска. Между двата въпроса тя бе сменила блузата си. Той се зачуди какво ли е било забавянето, преди да се редактира записът.
— Съвсем не. Свободният флот е интересен отчасти защото дава на радикалите в СВП друго знаме. Той е нещо като самоселектиран сбор от елементите, които пречеха на Пояса да бъде уважаван повече от вътрешните планети. А имайте предвид, че Марс и Земята не бяха единствените мишени на заговора на Свободния флот. За поясните станция Тихо е също толкова голям успех като Церера, а тя също бе атакувана.
— Други специалисти обаче наричат това смяна на стражата вътре в СВП. Защо вие го виждате като нещо външно?
Моника кимна мъдро. Това бе добре отработено движение и я караше да изглежда интелигентна и дълбокомислена, но все пак близка. Действията ѝ издаваха майсторство.
— Ами, Майкъл, понякога, когато правим тези разделения, всъщност по-скоро ги създаваме, отколкото да описваме нещо вече съществуващо. Свидетели сме на мащабно пренареждане при повече от една страна. Изглежда ясно, че елементи от марсианските военни са били замесени в доставките за Свободния флот, както и че премиер-министърът Смит е бил тяхна мишена. Дали да наречем това отцепнически елемент на Марс, или вътрешна борба за власт? Всъщност мисля, че най-доброто описание, което вероятно можем да дадем в момента, не разделя ООН, Марс и СВП, а представя традиционната система, обединена пред лицето на тази нова заплаха. Сегашната ситуация произтича от дълга история на конфликти, но в момента се чертаят нови граници.
Фред се изкиска. Холдън не го бе чул кога се е качил, но ето че бе там и надзърташе през рамото му. Холдън спря записа и Фред се настани на едно кресло срещу него.
— Личи си, че екипът ти за връзки с обществеността си върши работата, щом журналистите са почнали да се интервюират един друг — подхвърли Фред.
— Мисля, че тя се справя добре — отбеляза Холдън. — Поне се опитва да вкара цялата бъркотия в смислен контекст.
— И също така се преквалифицира в експерт лично върху мен. И върху теб, като стана дума.
— Добре де, съгласен съм, че е малко странно. Някакви други новини, които би трябвало да знам?
Фред хвърли поглед към Гор, намръщи се, после се приведе напред и го потупа по рамото. Гор свали слушалките.
Читать дальше