Джеймс Кори - Игрите на Немезида

Той изкара на екрана тактическия дисплей. Там бе „Рейзърбек“ и облакът му от ракети, не бе останал вече никой, по когото да стреля. „Чецемока“, гонещ опашката си като териер, натъпкан с амфетамини. В далечината ескортът на ООН, забавящ скоростта си на път от Слънцето, за да изравни курса си с тях, и „Роси“, който правеше същото откъм Пояса. Всичко се събираше в едно точно тук — водачът на СВП, премиер-министърът на Марс, най-добрата кавалерия на Авасарала, — защото тук бе Наоми Нагата и докато Алекс и Холдън дишаха, щяха да се грижат за своите.

На екрана светна сигнал за входящо съобщение, но не от „Чецемока“. Алекс го прие и на екрана се появи Холдън. За около четири секунди капитанът не правеше нищо, освен да гледа в камерата и да се чеше по носа. Изглеждаше уморен и отслабнал. Самият Алекс се чувстваше по същия начин. После на лицето на Холдън разцъфтя усмивка и той заприлича повече на себе си.

— Алекс! Добре. Кажи ми каква е ситуацията.

— Ами, не сме получавали нови съобщения, откакто радиото прекъсна, но ако онова е било умишлено съобщение, струва ми се най-лошата дефиниция на „контрол“, която съм срещал от доста време насам. Този загадъчен кораб се премята не точно неконтролируемо, но почти. Така както си гони опашката, няма да е хич лесно да се приближим, но работя върху една идея. „Рейзърбек“ не е направен за скачване. Той е от корабите, които приземяваш в хангар. Обаче имаме скафандри за мен и Нейт. Това е премиер-министърът. Вече го наричам Нейт. Не ревнувай. Както и да е, мисля да разположим „Рейзърбек“ в центъра на кръга, описван от Наоми, с носа нагоре и опашката надолу, а после да нагодим въртенето си към нея. Тогава, стига никой да не повърне в шлема си, можем да пратим някого до въздушния ѝ шлюз. Не съм сигурен, че ще се получи, но това е най-добрата идея, която ми хрумна засега.

Той се приведе напред, докато теснолъчевият лазер измине четирите секунди до „Росинант“ и четирите секунди обратно. Съдейки по формата на лицето на Холдън, вероятно се намираше под повече от едно g . Дори „Чецемока“ да не бе влязъл в изненадващото си въртене, „Рейзърбек“ пак щеше да стигне до него пръв. Временният пилот на Холдън щеше да черпи Алекс една бира, при условие че не ги връхлети нещо ново и неочаквано. Не че би заложил на това.

На петата секунда си спомни, че искаше да спомене, че Боби има бойна броня. Но не го каза, тъй като само щеше да прекъсне Холдън, докато изрича онова, което щеше да пристигне при Алекс след няколко секунди. В разговорите със светлинно забавяне етикетът и редуването бяха много важни.

— Защо не го изпробваме, за да докажем, че е приложимо? — попита Холдън. — Ако ти прилича на нещо, което можем да направим, ще накарам „Роси“ да заеме вашето място, щом стигнем дотам. После, ако се наложи да срежем корпуса, ще го сторим. Получи ли някакъв знак от Наоми?

— Не още… — започна Алекс, но се оказа, че Холдън не е свършил, просто си поемаше дъх.

— Защото цялата тази работа с „Кажете на Джеймс Холдън, че имам контрол“, беше странна в много отношения. Проверих гласовия профил на съобщението, идващо от „Чецемока“… е, всъщност Фред го провери. На мен изобщо не би ми хрумнало. Както и да е, начинът, по който изричаше „Джеймс Холдън“ в първото предупредително съобщение за драйверите на повредената бутилка, и начинът, по който го изрича в това, е абсолютно еднакъв. Фред мисли, че второто съобщение може да е фалшифицирано. Само че тогава промяната в него, преди да спре… Съзирам нещо тук, Алекс. Но не знам какво е.

Този път Алекс изчака да се увери, че Холдън е свършил, преди да заговори.

— Не сме получили никакъв знак, но ми се струва, че някой на кораба се опитва да ни прати предупреждение. А това летене в кръг доста намалява вероятността да е троянски кон. Нищо не печели, като го прави, освен да предизвика силни напъни за повръщане у всички на борда. Честно казано, и аз не знам какво означава това, капитане, и не мисля, че ще разберем, преди да вкараме някого вътре.

Осем дълги секунди дотам и обратно.

— Просто се притеснявам, че ако тя е там и корабът е извън контрол, ние ще седим тук и ще се колебаем, докато тя има нужда от нас. Не мога да понеса мисълта, че сме стигнали толкова близо и ще я загубим. Знам, че е шантаво, но в момента съм малко изтрещял. Все си представям как въртенето я размазва в стената, а аз съм тук навън и не мога да сторя нищо.

— Виж, засечките на маневрените двигатели не действат така — изтъкна Алекс. — Не получаваш страничен импулс, освен ако двигателят наистина не заработи. След това получаваш леко въртене, което изтласква хората зад центъра на въртенето надолу, а тези пред него нагоре, но всичко това ще е в една линия с тягата от главния двигател, така че всъщност…