Джеймс Кори - Игрите на Немезида

Първото разочарование беше, че контролните уреди са заключени. Тя опита няколко пароли — Свободенфлот, Маркоевелик и Филип, — но дори да я уцелеше, нямаше основание да очаква, че са оставили биометричните профили изключени.

Шкафчетата до въздушния шлюз зееха отворени и празни. Трите останали скафандъра нямаха нито батерии, нито бутилки с въздух. Дажбите за спешни случаи липсваха. Тя очакваше кутиите с инструменти в работилницата да ги няма, но бяха взети даже рафтовете, чекмеджетата на шкафовете, светодиодите от стенното осветление. Всички противоускорителни кресла бяха срязани, а гелът и подплатата лежаха на палубата до тях. Системата за вкарване на медикаменти и резервоарите липсваха. Единствената вода бе в двигателите — реактивна маса, която да бъде изхвърлена от задния край на кораба. Единствената храна бяха остатъците в рециклаторите, които не са били преработени обратно в нещо ядивно. Вонята на поялници и изгоряло още витаеше във въздуха, значи вероятно въздушният рециклатор работеше без филтър.

Наоми легна на палубата, отпуснала глава върху ръцете си и затворила очи. Този кораб бе конструиран за еднократна употреба, след което да бъде отписан като неспасяем. Беше започнал работния си стаж като нещо временно, а после бе оплячкосан. Даже панелите и мониторите бяха отнесени. Като подарък за Филип, всъщност бе доста скапан. Палубата под нея трепереше, вибрацията от тягата пораждаше резонанси, които никоя система дори не се опитваше да смекчи. Заради високото g и течността, проникваща в увредените ѝ от вакуума дробове, дишането изискваше повече усилия, отколкото би трябвало.

Корабът не беше кораб. Тя трябваше да престане да мисли за него по този начин. Беше бомба. Същото, което бе направила преди години с „Агустин Гамара“ и което носеше със себе си оттогава като камък на шията. Джим познаваше типа хора, които свършват на водни влекачи като „Кентърбъри“. Казваше, че всички си имат причини да са там. Имаше си причини корабът, който се бе опитала да подари на сина си, да бъде опоскан и нагласен да убива. Не само нея, а и всеки, който се доближи до нея. Имаше си причини. Ако обаче тя съумееше да го обезвреди, да премахне заплахата, би могла да го проследи назад. Да го върне на Церера, където бе започнало всичко. Трябваше да има начин през работилницата. Нали уж всички работилници бяха свързани?

Тя протегна ръце, само дето това не бяха нейните ръце. Сънуваше. Тя се насили да отвори очи и се претърколи по гръб с хлип на изтощение.

Добре. Ако спреше да се движи сега, щеше да заспи. Беше хубаво да го знае. Тя седна и опря глава в стената. „Ще спиш по-късно. Ще спиш, когато си мъртва. Или още по-добре, когато си в безопасност.“ Усмихна се на себе си. В безопасност. Това ѝ звучеше като добър план. Би трябвало да го опита за разнообразие. Стисна здраво ръцете си в юмруци. Всичките ѝ стави запищяха от болка, но когато ги разтвори, пръстите ѝ се движеха по-добре. Това вероятно бе метафора за нещо.

Трябваше да определи приоритетите си. Не разполагаше с много ресурси. Ако просто сграбчеше първата хрумнала ѝ идея, лесно би могла да се изтощи, без да свърши жизненоважната работа. Трябваше да намери храна и вода и да се увери, че има надежден приток на въздух. Трябваше да предупреди всеки, идващ да я спаси, да не се приближава. Трябваше да обезвреди капана. Може би да изхвърли реактора, може би да подмени драйверите с копие, което не съдържа отровния ѝ код.

И трябваше да го стори, преди корабът да избухне. При две g . Без инструменти и достъп до контролните уреди. Или… наистина ли бе така? Достъпът до контролните уреди щеше да е труден, но тя би трябвало да успее да си набави някакви импровизирани инструменти. Скафандрите нямаха захранване, нито бутилки, но даваха изолация и увеличаваха силата. Би могла да извади от плата някакви жици. Може би нещо достатъчно здраво, за да реже. А дали би могла използва закопчалките на шлемовете като клещи? Не беше сигурна.

Но дори да можеше, с какво щеше да ѝ помогне това?

— Ще имаш повече, отколкото имаш сега — каза тя на глас. Думите ѝ отекнаха в празното пространство.

Добре. Първа задача, да направи инструменти. Втора задача, да изхвърли реактора. Или да предупреди всеки, който се приближава. Тя се изправи и се насили да тръгне обратно към шкафчетата на шлюза.

Пет часа по-късно Наоми се намираше в малкото машинно на кораба и запечатваше люка ръчно. Два от скафандрите бяха пожертвали малкото, което имаха, за да образуват миниатюрен непълен комплект инструменти. Опитите ѝ да направи нещо с контролните уреди се бяха провалили. Така че ѝ оставаше или да е плъх в капан, или да премахне посредника. В края на краищата всички контролни уреди бяха свързани с машини, а машините — някои от тях — бяха на място, където можеше да ги достигне.