Джеймс Кори - Игрите на Немезида

И все пак това не го лишаваше изцяло от възможности. Той включи комуникационната система и я пусна на запис.

— Алекс, тъй като си наблизо, а и последния път, когато те накарах да провериш един загадъчен кораб, нещата минаха толкова добре, чудех се дали ще се заинтересуваш от едно малко отклонение.

Най-лошото беше незнанието. Новинарските канали бяха залети с информация, но много малко от нея съвпадаше. Четири милиарда мъртви на Земята. Или седем. Пепелта и изпаренията, които бяха направили синия бисер бял, вече започвали да изтъняват — много по-скоро, отколкото предвиждаха моделите. Или пък земната повърхност нямало да види слънце и сини небеса с години. Това било зората на възраждането на естествената флора и фауна, подхранена от човешкото измиране, или пък последната капка, която ще съсипе една подложена на постоянно напрежение екосистема.

Още три колонизаторски кораба били пленени на път към пръстеновия портал и пратени обратно, или пък били взети на абордаж, а екипажите им — изхвърлени в космоса; или всъщност май били седем, или пък само един. Обявлението на станция Церера, че кораби на Свободния флот могат да използват доковете, било провокация, или пък доказателство, че СВП се обединява, или че администрацията на станцията се поддава на страха. Из цялата система кораби изключваха идентификаторите си и системите за зрително следене на реактивните струи бяха изтупвани от праха и препрограмирани на езици, разбираеми за съвременните системи. Алекс си казваше, че това е временно, че след няколко месеца или може би година всички отново ще имат работещи идентификатори. Че Земята ще е центърът на човешката цивилизация и култура. Че той отново ще е на „Роси“ с Холдън, Наоми и Еймъс.

Казваше си го, но се чувстваше все по-малко убеден. Незнанието беше най-лошото. Второто най-лошо бе да те преследва група първокласни военни кораби, които наистина искат да те убият.

На дисплея една от ескортиращите ги ракети премина от зелено в кехлибарено и в пламтящо червено.

— Мамка му — изруга Боби. — Изгубихме една.

— Няма нищо. Имаме още много.

През последните часове „Пела“ и глутницата ѝ бяха излезли с хитрата идея да съсредоточат комуникационните си лазери върху една конкретна ракета, а после да вливат енергия в нея, докато контролните ѝ уреди прегреят. Така ракетите ставаха инертни, иначе екипажът на „Рейзърбек“ щеше да разкрие стратегията на врага, преди ескортиращият ги облак да се възпламени в гигантска верижна реакция. Но след като загубиха четири ракети за половин час, бяха съобразили какво става. Боби и старомодната, слабо захранена система на скутера съставиха схема за разместване на ракетите, така че никоя от тях да не остава открита за повече от няколко секунди подред. Като ги гледаше на камерите, Алекс се сещаше за документалните филми, които бе гледал за дълбоководните риби на Земята, огромни пасажи, които се движат хаотично и същевременно остават заедно. Само че в случая това бе малката група оставащи им ракети.

След съобщението на Свободния флот премиер-министърът стоеше в каютата си и използваше теснолъчевото радио за нещо, което звучеше като стотици трескави разговори, водени с един и същ тембър. Алекс не различаваше добре думите, а и бе положил съзнателни усилия да не слуша, в случай че по-късно някой го пита какво знае. Но фразите „не е конкретизирано“, „значителен провал“ и „още се разследва“ прозвучаха достатъчно пъти, за да започне Алекс да ги различава, също както при честото слушане на една песен текстът ѝ става по-ясен.

Мониторът му бе разделен между карта в голям мащаб на Слънчевата система, на която бяха отбелязани важните за него части — „Рейзърбек“, военният ескорт на ООН, летящ да ги посрещне, „Росинант“, „Пела“ и глутницата ѝ, станция Тихо, Марс, Земята, Луната, — и един по-малък екран, където се виждаха вътрешносистемните диагностики на кораба. Малкият скутер не бе предназначен за междупланетно пътуване и при сегашното положение на Земята и Марс щяха да успеят на косъм. Реакторът разполагаше с гориво за цял месец, но щом им свършеше реактивната маса, двигателят нямаше да им е от голяма полза. Засега обаче все още се вместваха в допустимата грешка. Което за него означаваше, че дори да им свърши реактивната маса, ще се движат достатъчно бавно, за да може някой да им хвърли привързващ кабел. Спасяването от професионалисти все още категорично спадаше към победните варианти.