Джеймс Кори - Игрите на Немезида

Навигационната система изкара сигнал за важно съобщение на монитора му. Той го отвори.

— Какво става? — попита Боби.

— „Пела“ и малкият ѝ приятел отново спират двигателите — съобщи Алекс. — И… Хей! Мисля, че… Някои от корабите се отделят. Май се отказват!

Боби възкликна радостно, а в задната част на кораба Смит прекъсна разговора си, за да дойде да види какво става. Докато Алекс му обясни всичко, „Пела“ също бе включила двигателите си и завиваше с другите. Не беше пълно „кръгом и газ“, а нещо като поднасяне встрани, така че да се запази голяма част от инерцията им, като същевременно се насочат към Пояса и приблизително към системата на Юпитер, плюс-минус няколко милиона километра. „Чецемока“ се отдели в другата посока. На каквато и мисия да поемаше „Пела“, оставяше „Рейзърбек“ зад себе си.

Някакво напрежение, което Алекс не бе усещал съзнателно, започна да се оттича от него, докато Боби се радваше и се смееше. Ескортът на ООН се движеше добре. Слънчевите изригвания дори не се доближаваха до пътя им. Охладителните системи на „Рейзърбек“ се справяха съвсем прилично с топлинното лъчение. Алекс си позволи да се отпусне.

Това продължи почти половин час.

— Тук е Наоми Нагата от „Росинант“. Ако приемате това съобщение, моля, предайте го нататък. Кажете на Джеймс Холдън, че имам нужда от помощ. Комуникационната апаратура не отговаря. Нямам навигационен контрол. Моля, предайте това нататък.

А четирийсет минути по-късно:

— Алекс, тъй като си наблизо, а и последния път, когато те накарах да провериш един загадъчен кораб, нещата минаха толкова добре, чудех се дали ще се заинтересуваш от едно малко отклонение. Възложил съм на временния си пилот да пресметне бърз курс, който да ме отведе до Наоми, но ти си по-близо и се движиш почти в същата посока. Има вероятност това да е някакъв номер на лошите, така че си дръж очите отворени. Но ако е Наоми, погрижи се все още да диша, когато пристигна. Отговори ми какво мислиш.

Челюстта на Алекс бе стисната толкова силно, че зъбите го боляха. Той вече знаеше какво ще каже Боби, така че вместо да подхваща разговор, се зае тихо и кротко да въвежда данни в навигационната система и да проверява възможните варианти в зависимост от това каква тяга иска да вдигне и колко гориво му е останало, и какво казва телеметрията за малкия кораб и конвоя, от който се бе отделил. Стенните екрани бяха настроени да показват гледката отвън, така че щом вдигнеше очи от навигационните данни, можеше да различи светлата точица на реактивната му струя. Освен това пусна аудиоканал, настроен на идещото откъм него предаване.

— Тук е Наоми Нагата от „Росинант“. Ако приемате това съобщение, моля, предайте го нататък…

Усещаше неодобрението, струящо иззад него. Отначало Боби не каза нищо, дори не изсумтя. Нямаше значение. Алекс знаеше. Когато тя най-сетне заговори, откритото поставяне на въпроса му дойде почти като облекчение.

— Какви ги вършиш, моряче? — попита Боби.

— Търся най-добрия начин да стигнем до Наоми.

— Някаква причина да го вършиш?

— Защото отиваме за Наоми.

— Вече почти сме стигнали до точката на обръщане на тягата. Всяка промяна на курса в този момент ще изяде много гориво.

Алекс изобщо не я погледна. Просто посочи към екрана.

— Както го виждам аз, това е зов за помощ. Приехме го. Длъжни сме да спрем.

— Недей — каза Боби.

— Такива са правилата.

— Не ми цитирай правилника. Ние сме на мисия. Не ми харесва повече, отколкото на теб, но трябва да останем на поста си. Имаме заповеди.

Челюстта на Алекс го заболя още повече. Той се опита да прогони болката с прозявка. Не помогна. Завъртя креслото си към нея. Със свален шлем и с коса, хваната на стегната конска опашка, главата ѝ изглеждаше малка. Бойната броня още бе застопорена на мястото си, с ръце опрени в двете стени на кораба. Ако тя решеше да го обезвреди и да поеме командването на скутера, просто щеше да спечели. Пък и Алекс не биваше да забравя, че тя е малко импровизирано закрепена и вероятно не може да понесе наистина висока тяга, без да се освободи.

— Така е — съгласи се той. — Имаме заповеди. Само че ти имаш заповеди от Нейт и Авасарала, и аз безусловно уважавам как гледаш на тях. Аз обаче получих заповеди от моя капитан и постът, на който трябва да стоя, е в онази посока и се отдалечава от нас.

— Не мислиш с главата си — скастри го Боби. — Виж оценката на риска, Алекс, защото ако тръгнем натам, поемаме риск. Ако успеем, ще спасим Наоми Нагата. Ако не, водачът на една от най-важните политически организации на човешката раса ще загине в момент, когато единството и водачеството са от съдбовно значение. Не, чакай. Знам какво си мислиш. Аз също съм си го мислила, само че за други хора. Наоми е от твоите. Тя е човек от твоя кръг и проклет да си, ако я изложиш на риск, камо ли да я пожертваш заради някакво си там мъгляво общо благо, нали?