Сергей Лукяненко - Лабиринтът на отраженията

— Искаш се предадеш ли?

— Не, но…

— Тогава мирувай! — Леко разтърсвам Вики за раменете. — Има ли въже в стаята?

Тя объркано клати глава.

— Трябва ми въже!

Вики мести поглед върху прозореца. Разбрала е.

— Може да се скочи…

— Седем и половина метра, ще се пребием!

За щастие тя не обръща внимание на точната цифра, иначе щеше да вдигне скандал, на който не му е времето сега. Жените са изваяни от друга глина.

— На третия етаж… — започва тя, но в този момент вратата се отваря широко. Изтръгвам от кръста си колана, който с шумолене се превръща в бич. Но под касата не стои Човека Без Лице, нито някой негов наемник. Там се клатушка Компютърния Маг, балансирайки благодарение на крилатите си чехли. Коридорът зад гърба му е обгърнат от разноцветни блещукания, от взривове светлина и когато поглеждам към тази карнавална мъгла ми става нещо — движенията ми се забавят, губят точност…

— О, деветохиляден Warlock! — радостно изкрещява Мага при вида на бича в ръката ми. Доплува в стаята, затръшвайки вратата след себе си, и неочакваното забавяне на движенията ми преминава. — Вики, къде е Мадам?

— Аз я замествам!

— Атакуват бордейчето! — продължава да се весели Мага. — Помляха първия етаж, отиде на майната си. Включи се пречилката, но те продължават да напират.

Той долита при мен, хваща ме за ръкава и възбудено пита:

— Видя ли каква илюминация? Толкова излишна информация се бълва към модемите им, че всеки компютър би се задавил! Е, освен добрите… Та къде е Мадам, Вики?

— Ще устоим ли? — пита тя.

— Майтапиш ли се? Не. Работят много яки специалисти. Но нищо, всичко се записва, такова оплакване ще изпратим, че ще им се разкаже играта! Къде е Мадам, няма да стартирам активните системи без нейна заповед!

Тялото на Вики затрептява, разширява се в гърдите и бедрата, лицето се топи като восък. Ето как изглежда отстрани дайвър, който е изплувал от дълбината и сменя тялото си…

— Стартирай всичко, което имаме — командва Мадам.

— Ох! Леле! — Мага широко разтваря очи в изблик на театрално учудване. Интересно дали може да спре да маниерничи? — Знаех си, знаех си аз!

Впрочем, ръцете му не играят театър — те изваждат от джоба малък пулт и започват да набират някакви команди.

— Само че все едно няма да устоим, Мадам Вики!

— Трябва да се измъкнем, Маг!

— Мадам! — Мага притиска ръка към сърцето си. — Аз не мога да помогна ей така, отведнъж. Тук трябва дайвър!

— Дайвърите нямат нищо общо — аз махвам с ръка към прозореца. — Трябва ни въже!

— За да се обесите? — кикоти се Мага. Свива крака, пада на пода и понечва да свали чехлите си, без да спира да бърбори: — На третия етаж, егати майтапа, оня тъпанар, дето си пада по шведските тройки, оня де, дето си трае кой е, така се уплаши, че скочи от прозореца! Цопна в басейна, започна да се дави и да крещи, че не можел да плува и че бил депутат от Държавната дума, та трябвало да го спасяват…

Той ми мята чехлите си.

— Дръж! Няма ограничение на мощността, и тримата ще се спуснете. Мадам, а ти защо не ми каза, че Вики е твоя маска, знаеш, че не съм клюкар, щях да си трая!

Обувам чехлите. Крилцата възбудено потрепват и ме удрят през пръстите. Смешно е: за Мага Вики е маска на Мадам, за мен е тъкмо обратното.

— Леле, какви скандали ще има сега! А ти пък кой си, приятел?

Неудачника не отговаря. Може би и той се е шашнал като мен? Компютърния Маг прилича на многофункционална операционна система, която едновременно върши и палячовщини, и сериозна работа.

Аз не мога така.

— Благодаря — казвам аз и се опитвам да се изправя. Мага ме хваща за лакътя, придържа ме докато балансирам във въздуха, за да свикна. Усещането е направо шантаво, не е като да се придвижваш във въздуха с реактивната раница, която се използва на някои нива на „Лабиринта“.

— Като по стъпала — шепне Мага. — Сякаш вървиш нагоре-надолу по стълби.

— С колко време разполагаме, Маг? — Мадам делово оглежда хижата, слага на рамо чантичката на Вики, после започва да вади от шкафа кутии и пакети и със замах на баскетболистка ги хвърля през прозореца. Съмнявам се, че ще имаме време да ги съберем, но не споря.

— Само за прощална целувчица!

— Тогава ще я отложим за следващата ни среща. Маг, моля те, задръж ги колкото можеш. Забаламосай ги с приказки или нещо подобно!

— Ще опитам — неочаквано се притеснява Мага. — Ама… не знам, не умея…

— Вики, върни се в предишното си тяло — помолвам аз, като оглеждам мощните габарити на Мадам. Отивам при Неудачника — той все още е прилепен към стената.