Сергей Лукяненко - Лабиринтът на отраженията

След като много добре изпрах костюма, аз го сложих на закачалка, която провесих на куката над ваната. Потекоха струи вода. Изстискването на тъкан с вградени в нея стотици кабели, датчици и симулатори на налягане е още по-голямо безумие от прането. Добре, ще се доверим на реномето на фирмата „Филипс“. Може би те са взели под внимание дори руското нехайство.

Старият ми виртуален костюм — китайски, но достатъчно приличен, се търкаляше в шкафа. Все се канех да го продам, но не ми оставаше време да пусна обява в мрежата. Сега се радвах, че не съм го направил.

След като намъкнах шаренкия трикотаж, се разходих из стаята. Нищо. Леко ми е омалял, но става. Люлеейки в такт кабела за захранването, аз даже си заподсвирках някаква мелодия.

Вики говореше щуротии. Тя наистина си фантазираше, а аз бях изгубил своята критичност. Мрежата — това са просто стотици хиляди компютри, закачени за телефонните линии. Виртуалността е шантава измислица на съзнанието.

Не е възможен електронен разум на базата на пентиуми и „четворки“.

Това ще ви го обясни всеки компютърджия… ако не го домързи да оспорва тази очевидна глупост.

Мушнах кабела на костюма в порта и „Windows-Home“ радостно съобщи:

— Открито е ново периферно оборудване. Да го инсталирам ли?

— Да.

Основният ми костюм ще съхне три дни. Нека „Windows-Home“ инсталира стария костюм както трябва.

— Датчици за движение… тестът е успешен… симулатори на налягане… тестът е успешен… разход на енергия… тестът е успешен… ограничение на критическите натоварвания… тестът е неуспешен! Внимание, този модел виртуален костюм не се вмества в пределно допустимите параметри на безопасност! Възможен е дискомфорт при виртуални контакти! Не се препоръчва…

— Продължи инсталирането — заповядвам аз. Всички китайски костюми страдат от тоя недостатък — непоправим от гледна точка на западноевропейците и американците. Ако във виртуалността ме смаже бетонна плоча, костюмът може да реагира прекалено енергично и да остави синини по тялото ми.

Честно казано, това не ме тревожи особено.

— Тестването е приключено. Препоръчва се прекъсване на инсталирането на оборудването.

— Оборудването да се приеме — казах аз и нахлузих шлема си.

— Сериозно ли? — попита „Windows-Home“.

— Да.

— Оборудването е инсталирано — със скръбен глас се съгласи програмата.

deep

[Enter]

Вятърът се е усилил. Настръхвам и отстъпвам назад от стръмнината. Главата ми е мокра и не е много уютно да стоя тук.

Особено самичък.

Вземам термоса, наливам си глинтвайн. Две-три глътки, просто колкото да се стопля. Пак ще идваме тук, заедно с Вики. Много се надявам, че й е било хубаво. Във виртуалността няма чак толкова места, които ми харесват безусловно.

— Доскоро — казвам на реката, на вятъра, на есенната гора. Тръгвам към изхода.

Ако се поразходя до „Лабиринта“ пеша, поне ще убия времето, което ми остава.

А дайвърите ще приключат с опитите си да спасят Неудачника.

Не знам защо съм сигурен, че нищо няма да постигнат.

Първото, което виждам при излизането ми на трийсет и трето ниво, е излегналият се върху моравата Анатол. Веднага ми минава през ума, че всеки си намира майстора. Но Анатол надига глава и ми маха с ръка.

Неудачника също е на мястото си — в своето ъгълче.

— Ей, Стрелец! — Анатол явно няма намерение да сменя хоризонталното си положение с вертикално. — Я ела насам!

Сядам до него и питащо кимвам.

— Ние искаме да се откажем от тази… — Анатол кимва към Неудачника — задача.

Мълча. Нека да се изкаже докрай.

— Не вярвам в кармата — казва Анатол. — Ако мъкнеш човека към изхода, внимателно, сякаш е кристална ваза, а той се гътне — значи той самият го иска.

— Тоест?

Анатол снижава гласа си до шепот:

— Слушай, ти си имаш свои причини да го спасиш… опитай. Но първо помисли — той вече две денонощия е в дълбината. Виждал ли си такива юначаги по-рано?

— Да.

— С пресипнал глас, походка на автомат, разбиращи всичко чак като им се повтори три пъти… Загряваш ли?

Поглеждам към Неудачника и поклащам глава.

— Значи той яде и пие. Ходи до кенефа. Ориентира се какво става.

Анатол се надига и прикляка.

— Стрелец, тоя пич ни взема за идиоти. Или е тук по заповед на дирекцията — проверява как работим, или е дайвър, също като нас. Или е и двете наведнъж.

Нямам какво да кажа — Анатол, разбира се, е прав. От гледна точка на нормалната логика не може да има други варианти. Но аз в последно време нещо не са разбирам с нормалността.