Сергей Лукяненко - Лабиринтът на отраженията

Побиха ме тръпки. Маниака никога не се паникьосва без причина.

— Има ли водка? — попита Шурик.

— Коняк…

— По-кофти е, но става — недоволно каза той.

Дадох му бутилката, морално подготвен за това, че той ще плисне от алкохола вътре в кутията на компютъра. Като пълна гаранция за успех. Но той отпи, после измъкна топчето на мишката, духна го и го избърса с ръкава си, след което го пъхна обратно. И ме уведоми:

— Ще отпразнуваме продажбата на три бройки от вируса. Добре реклама на „Warlock“ направи.

— Шура, време ми е да се връщам…

— Какви ги дрънкаш, дайвър? — засмя се Маниака, като продължи да седи с гръб към мен. — Сега ти е време да кротуваш на сигурно място!

— Не мога. Изключено е.

Той само сви рамене и ме посъветва:

— А хардовете все пак ги продай.

— Искам да ъпгрейдна целия компютър.

— Така ли? Тогава го продай заедно с всички чаркове. Или го подари на някой детски клуб. Няма да изкараш много за тая бракма, а и дечицата точно за една седмица ще й разкажат играта. Никой няма да може да я възстанови.

Спомних си за ограбения хобит и колебливо кимнах.

Дали наистина да не ощастливя младото поколение с остарелия си комп?

А как се гордеех с него, когато го купувах… пентиум! Два мегабайта видео-RAM! Шестнайсет мегабайта RAM!

— Как живееш с тая видеокарта? — откликна на спомените ми Шурка. — Мамка му! Това не поддържа дори ти-ви!

Около пет минути изслушвах лекция за най-новите разработки в областта на хардуера. После Маниака ме прати да приготвям закуската, а той продължи да почиства компютъра.

Приготвих пържени яйца — може би за десетхиляден път в живота си. Време е да започна да измислям разни ергенски юбилеи — хилядната консерва, стохилядният хляб със суха храна…

— Шурка, разполагам само с два часа и половина! — извиках от кухнята. — После ме чака работа.

— Имаш време…

— Освен това трябва да си нарисувам нова личност!

— Каква — заинтригува се Маниака.

— Приказна… елф или джудже… Не, по-добре елф. Джуджето веднага ще отнесе боя.

— Откога си се сдушил с ролевите играчи?

— По работа е — казах аз и сложих тигана до клавиатурата. — Трябва да се поразходя из сървъра им.

— Господи, от тях пък какво може да се открадне? Та те всичките са голтаци! — Маниака поклати глава. — Пфу! Текстовете на елфически химни? Тайната на изработката на дървени мечове?

— Ами… забравих при тях едно нещо.

— А… — Маниака кимна. Сигурно реши, че „Warlock“-а е пробил проход директно до сървъра на ролевите играчи. — Само не ги тормози, става ли? Те са забавен народ, няколко пъти съм се отбивал при тях.

— Защита ли им инсталира?

— Аз? На тях? Хайде стига, те си имат достатъчно свои спецове! — Шурка махна с ръка. — Там е пълно с яки програмисти.

Тази новина определено не ми хареса.

— А как изглеждаше „Warlock“-а в действие?

— Ами… синя фуния, искри и огледални подове с отражения от други сървъри.

Маниака вдигна глава.

— А асансьор нямаше ли? — смаяно попита той.

— Какъв ти асансьор! Дупка в пода…

— Винаги така става — измисляш едно, а се получава… — промърмори Шурка. — Мамка му. Само коняк ли имаш?

Сипахме си по малко, чукнахме се, пихме по чашка. В компютъра все още шумоляха програмите на Шурка.

— Вчера изпробвах… стихчето — каза Маниака след втората чашка. — Ами онова: „дълбина-дълбина…“

Не се поинтересувах за резултата. Ако Маниака беше успял да излезе от дълбината, щяхме точно това да поливаме.

— Льоня, ако някога разбереш каква е работата… — започна Шурка.

— Веднага ще ти кажа.

— А каква лудница стана вчера в един бордей — смени темата Маниака. — Не чу ли по мрежовите новини?

Чак се стъписах.

— Не.

— Някакви боклуци се опитали да пробият защитата на публичния дом „Всякакви забавления“. Има такъв… — Маниака сладко примижа.

— Опитали се?

— Е, насмалко да успеят, но после защитата орязала тотално всички канали. Битката е била много яка, стига Зуко да не менти…

— Кой?

Очевидно изразът на лицето ми е станал прекалено глупав. Маниака ме изгледа втренчено, после тихо каза:

— Аха… Ето какво било…

— Ти познаваш Зуко… Компютърния Маг?

— А ти да не би да не го познаваш?

— Само в дълбината — изобщо не се опитах да лъжа аз.

Шурка поклати глава.

— Така ли мислиш? Това е Серьога. Който преди работеше в банка.

Виж, това се казва новина.

Познавам Серьога от сто години. Когато се подвизавах във фирмата за изработка на игрички, той също работеше там. Но изобщо не можех да направя връзка между мълчаливия флегматичен програмист и шумния Компютърен Маг.