Сергей Лукяненко - Фалшивите огледала

— Льоня, защо толкова грубо?

Гласът е насмешлив, дори весел.

— В отговор на изстрела ти! — крещя аз и с рязко движение се прехвърлям зад другото колело.

— О, аз стрелях с парализиращи… Нямам намерение да те убивам, повярвай ми.

— Ти си Тъмния Дайвър!

— Да, и така ме наричат…

Ето че дочаках.

Лежа в мърсотията, някъде в покрайнините на китайския квартал. Крия се зад колата, в която се търкаля убитият от мен изкуствен разум. Беседвам с Тъмния Дайвър, в ръката на когото има оръжие…

Отново прибирам револвера на Стрелеца, измъквам пистолета „от Дибенко“. След миг пак вадя и револвера.

Така ще е по-сигурно.

— Не се сърдя, че уби шофьора, Леонид. Достигна ти акъл да стреляш с второ поколение, а? Нищо, не съм обиден. Те вече са достатъчно много, благодарение на Дима Дибенко. И лесно се поддават на манипулиране. Импулсивни като пубери… понякога не мога да разбера наистина ли са разумни…

— Какво искаш от мен?

Къде ли е той? Виждам стената, но не и Тъмния Дайвър.

— Да поговорим, Леонид. Само да поговорим! Та аз затова и дойдох у Чингиз, ала вие се оказахте толкова негостоприемни…

— Говори! — съветвам го аз.

Тих смях.

— Не си в най-добрата позиция за разговор…

— Нищо, ще успея да намеря аргумент и в тази позиция… — отговарям аз, помръдвайки цевите. — Хайде, започвай!

— Файлът, Леонид.

— Какъв файл?

— Не ме баламосвай! Трябва ми файлът, който свиха от Дибенко Подляра и Ромка. Имахме договор.

— Ти ги накисна, гадино! Договорът е развален!

В този китайски район има ли изобщо полиция? След толкова шумно профучаване по улиците би трябвало да ни арестуват десетина пъти… да се опитат да ни арестуват по-точно.

— Успокой се!

Така ми се струва, или гласът му наистина е станал абсолютно сериозен.

— Не бих могъл да предвидя, че ще ги преследват с ново оръжие! Да, аз настоях Подляра да вземе Ромка при проникването!

Виж ти…

А Подляра не ми каза това. Пожертва възможността напълно да се оневини!

Гледай ти какъв груб, шумен, язвителен хакер…

— Хлапето се нуждаеше от това! Искаше да намери себе си в живота. Разбираш ли? И би го постигнал, ако не беше нелепата трагедия. Исках да му помогна, вярваш ли ми?

Лежа в прахта, притиснал челото си към мръсния протектор. Гледам в прахта.

Вярвам му.

Защо винаги така се случва? Достатъчно е да се добереш до самото дъно — и виждаш, че всъщност никой не е виновен за нищо.

Струва ми се, че Тъмния Дайвър не лъже. Едва ли е имал причини да желае смъртта на Ромка. И не е имало никакви причини да се предполага, че Ромка ще пострада сериозно при проникването в „New boundaries“.

— Вярваш ли ми?

— За какво ти е файлът? — крещя в отговор.

— Вярваш ли ми или не?

Нима това е важно за него? Отговорът ми… отношението ми към него.

— Вярвам ти — произнасям полугласно.

Но той явно ме чува.

— Добре. Трябва ми файлът. Дай ми го, и няма да имаме повече взаимни недоразумения. Или наистина те е наел Дибенко? Мила провокация, но никога не бих повярвал. Ти прекалено добре помниш как потъваше в дълбината .

— За какво ти е файлът?

Тъпата упоритост понякога е единственият изход.

— Достъпът до него ще стане свободен. За всички желаещи. Ако искаш, ще ви дам време, за да успее Чингиз да го пусне в продажба.

— Помисли ли си какво ще излезе от това?

Тъмния Дайвър се смее.

— А ти как мислиш? Витруаладжиите ще започнат да влизат в дълбината с „Изкуствена натура“ на машините. Всеки желаещ ще може да пренесе личността си в мрежата. Сегашната мощност на Дийптаун няма да го позволи… Ще бъде даден тласък на прогреса. Дийптаун ще нарасне хилядократно.

— Какъв е смисълът?

— Аз обичам дълбината .

Струва ми се, че това продължава безкрайно. Разговорът с оръжие в ръце…

— Не съм готов да ти дам отговор. Да се видим след денонощие…

— Леонид, не се опитвай да ме измамиш. Няма къде да се скриеш. Аз достатъчно нагледно продемонстрирах възможностите си. Или не е достатъчно?

Възможностите си, значи…

Дълбина-дълбина, не съм твой…

Така съм свикнал с ефекта от тази кратка фраза!

А светът наоколо не придобива очертанията на анимационен филм. Светът си остава същия. Аз съм в дълбината , и дълбината е станала реалност.

Първата и последната от способностите на дайвъра, основата на основите, е изгубена.

Дълбина-дълбина, не съм твой…

Безполезно.

— А сега — достатъчно нагледно ли е?

Той се смее.