Наоми Новик - Смъртоносна академия

— Какво ти се е случило, Ел?

— Славният ни спасител Лейк реши да стопи душеядец в стаята ми днес и ме остави да разчиствам мръсотията — обясних.

— Стопил го е? Пфу! — промърмори тя. Лиу може да е черна вещица, но поне не гъне гръб пред трона на Орион.

Харесвам я, при все че може да е злодейка: една от малкото хора тук е, които не възразяват да общуват с мен. Има повече социални опции от мен, но винаги е любезна.

Само че и Ибрахим беше там — внимателно стоящ с гръб към нас, докато чакаше приятелите си, като ясно даваше да се разбере, че не сме желани — но сега се извъртя внезапно силно възбуден.

— Орион те е спасил от душеядец! — възкликна. Изцвърча по-скоро. Орион му беше спасявал живота три пъти — а на него наистина му се налагаше да бъде спасяван.

— Орион подгони душеядец в стаята ми и го размаза по целия ми под — процедих през зъби, но без полза — Когато към нас се присъединиха Аадхия и Джак, тъй че вече имахме група от петима, за да се качим горе, вече се тръбеше как Орион геройски ме е спасил от душеядец и естествено, до края на вечерята — само двама от класа ни повърнаха днес, ставахме все по-добри в защитните си магии и антидоти — новината бе гръмнала из цялото училище.

Повечето видове зловредни гадини дори нямат имена, разновидностите им са толкова много, появяват се и изчезват. Но душеядците са от по-опасните: един самичък бе унищожил дузина ученици от други класове, а това е изключително отвратителен начин да си идеш, придружен с драматично светлинно шоу (от страна на душеядеца) и пронизителни писъци (от жертвите). Можех да си изградя репутация, ако лично бях видяла сметката на душеядец, и ми беше по силите да го направя. Та аз държа двайсет и шест напълно заредени кристала в ръчно гравираната кутия от сандалово дърво под възглавницата си, запазени именно за такива ситуации, и преди шест месеца, когато се опитвах да закърпя разръфания си пуловер, без да прибягвам към ужасите на работа с една кука, изобретих напев за разгръщане на души. Това би разпорило отвътре един душеядец — без съпътстваща воняща утайка — и дори би оставило зад него леко сияние.

Повечето зловредни гадини не обичат светлината. Това е предимство, което може да те подсигури да оцелееш чак до дипломирането. А вместо това получих нежеланото удоволствие да предоставя поредното отличие на Орион.

Моето не чак толкова опасно за живота преживяване поне ми осигури добро място на вечеря. Обикновено се налага да седя в далечния край на слабо запълнената маса от най-отхвърлените социално индивиди в дадения момент, иначе хората на групи стават и се местят надалеч от мен, докато се озовавам напълно сама, което е още по-лошо. Днес се настаних на една от централните маси точно под слънчевите лампи — от месеци не бях поемала толкова витамин Д, ако не се брояха хапчетата — с Ибрахим, Аадхия и половин дузина други умерено популярни хлапета; дори едно момиче от малкия анклав на Мауи седна при нас. Но това само ме правеше по-ядосана, тъй като бях принудена да ги слушам как обсъждат почтително прекрасните дела на Орион. Неколцина дори ме помолиха да опиша схватката.

— Ами най-напред той го подгони в стаята ми, после ми разби вратата, за да влезе, и накрая го изгори, преди да съм успяла да гъкна, при което остави воняща мръсотия на пода ми — изрекох троснато, но сами се досещате каква беше реакцията. Всички искат да вярват, че той е великолепният герой, който ще ги спаси до един. Пфу!

След вечеря трябваше да се опитам да придумам някого да дойде с мен до работилницата, за да взема някакви материали да закърпя вратата си. Крайно лоша идея е да оставяш вратата си незаключена нощем, а още повече пък с дупка в нея. Помъчих се да го накарам да звучи като нещо маловажно.

— Някой да иска нещо от работилницата? — На никого обаче не му минаваха тези. След като бяха чули историята ми, до един се досещаха как ще трябва да сляза долу, а тук всички бяхме живи, защото се възползвахме от всяка паднала ни възможност. Не излизаш, освен ако не се облагодетелстваш, когато ти излезе случай, а никой не ме харесва достатъчно, че да ми прави услуги, без да се разплатя предварително.

— Аз мога да дойда — заяви Джак и ми се усмихна, като показа лъщящите си бели зъби.

Ако той ме придружеше, нямаше да е нужно нещо да изпълзява от тъмен ъгъл. Погледнах го право в очите и произнесох:

— О, наистина ли?

Той направи кратка пауза и остана нащрек за момент, а после повдигна рамене.