Наоми Новик - Смъртоносна академия

— Чакай малко, съжалявам, тъкмо си спомних, че имам да работя по вълшебния си жезъл — избъбри бодро, но беше присвил очи. В действителност не исках да разбира какво знам за него. Сега щеше да се наложи да го накарам да плати за мълчанието ми или в противен случай щеше да реши, че е необходимо да ме погне, та да ми затвори устата, и той като нищо щеше да заложи именно на това. Още една грижа, създадена ми от Орион.

— Какво даваш в замяна? — поинтересува се Аадхия. Тя е типът умно и прагматично момиче; една от малкото тук, склонни на сделки с мен. В действителност една от малкото, склонни изобщо да разговарят с мен. Също така обаче беше брутално безкомпромисна. Обикновено оценявам отказа й да увърта, но при положение че затрудненото ми положение й беше известно, нямаше да се изхаби за нещо по-малко от два пъти стойността на разходката ни до долу. И освен това със сигурност щеше да се погрижи значителна част от риска да е за моя сметка. Начумерих се.

— Аз ще дойда с теб — обади се Орион от съседната маса, на която седяха нюйоркчанчетата. Цяла вечер държа главата си наведена дори когато всички от нашата маса говореха на висок глас колко прекрасен е той. Виждала съм го да се държи по същия начин след изпълнението на другите му забележителни избавления. Така и не успявах да реша дали опира до престорена скромност, всъщност е скромен до степен на патологичност, или дотолкова е лишен от дар слово, та не знае какво да отговори, когато хората му правят комплименти. Дори сега не вдигаше главата си, а говореше изпод надвисналата си чорлава коса и се взираше в празната си чиния.

Това не беше никак зле. Повече от ясно бе, че нямаше да отхвърля безплатна компания до работилницата, въпреки че щеше да изглежда, че Орион отново ме закриля.

— Да вървим тогава — произнесох сковано и мигом скочих на крака. Тук, в училище, винаги е по-добре да се захванеш с плана си възможно най-скоро, особено ако включва нещо необичайно.

Магьосническата академия не е точно реално място. Стените, подовете, таваните и тръбите са си съвсем истински. Всичко е произведено в реалния свят от истинско желязо, стомана, мед, стъкло и така нататък, и конструирано съобразно сложни чертежи, които са изложени из цялото училище. Но ако се опитате да построите дубликат на сградата насред Лондон, съм убедена, че няма да се извисява достатъчно дълго, преди да се срине. Получава се само защото е изградена в празнотата. Бих обяснила какво представлява празнотата, но нямам никаква представа. Ако някога сте се питали как са живели нашите пещерни предци, които са се взирали нагоре към онова черно нещо, осеяно с проблясващи точки, без да имат представа какво има над тях и какъв е смисълът му, ами представям си, че е нещо подобно да седиш в стая от общежитието на Магьосническата академия и да се вглеждаш в обграждащата те чернота. На драго сърце споделям, че никак не е приятно или удобно.

Но благодарение на това че училището е почти изцяло в празнотата, не му се налага да се подчинява на скучните стари закони на физиката. Така е било много по-лесно за майсторите, които са го строили — да го накарат да действа както искат. Чертежите са изложени, та когато ги погледнем, вярата ни да подсилва първоначалната конструкция, а също и топуркането ни по безкрайните стълбища и коридори в очакване класните ни стаи да са там, където сме ги видели за последно, от кранчетата да тече вода или всички ние да продължаваме да дишаме, макар че ако накарате някой инженер да прегледа тръбопровода и вентилацията, ще се окаже, че не са адекватни за нуждите на няколко хиляди деца.

Всичко това е много добре и изключително находчиво от страна на сър Алфред, но проблемът да живееш в пространство, податливо на убеждаване, е, че то подлежи на убеждаване по всевъзможни начини. Кога то се озовеш на стълбище заедно с шестима души, които бързат към същата класна стая като теб, някак си ви отнема само половината време да изминете разстоянието. Зловещата тревожност, обземаща те, ако се налага да слезеш във влажното неосветено и пълно с паяжини мазе, където си убеден, че отгоре ти ще се метне нещо ужасяващо, също въздейства на пространството. Зловредните гадини са повече от доволни да сътрудничат. Всеки път, когато предприемеш нещо извън обичайната ти рутина, като например да слезеш сам в работилницата след вечеря, когато там, долу, никой не припарва доброволно, като нищо стълбите и коридорите биха могли да те отведат на място, липсващо на чертежите. И никак, ама никак не ти трябва да срещаш очакващото те там.