Наоми Новик - Смъртоносна академия

Това бе достатъчно да изтръгне някои от по-плиткоумните хиенести от успаната им глутница, за да ни проучат. От челюстите им се проточиха струйки виолетова слюнка, като поеха към нас. Всички ускорихме крачка и тогава се оказа, че огромната дупка в купола изобщо не е огромна дупка, а огромен нощолет, който се отдели от тавана и се плъзна надолу към нас. Орион изкомандва:

— Хайде сега, бягайте.

Хукнахме презглава.

Хиенестите тутакси се спуснаха след нас. Те са от по-глупавите кръстоски: между гепард и хиена с междинни звена воден бивол, носорог и два-три други вида, неразличими във външността им. Сътворени са в дните на колониален разцвет от някакви идиоти, основали анклав в Кения, които търсели по-голямо предизвикателство в лова. Една независима жена алхимик, живееща сред местните простосмъртни, се ядосала. Поела работа в анклава, за да я пускат да влиза и излиза, и тайничко надарила хиенестите с допълнителното магическо умение за паралитично ухапване, след което ги пуснала на свобода. Това довело до неприятния и кървав край на анклава, но хиенестите оцелели и сега понякога са развъждани като еквивалент на кучета пазачи. Без съмнение, те не са зловредни и ако ги възпиташ правилно, няма да убиват за мана. Мама постоянно се вълнува заради лошото отношение към тях.

В момента изпитвах различно чувство от състрадание. В добра физическа форма съм, когато нямам рана в корема, но не съм прекарала последните шест месеца да упражнявам спринтове в гимнастическия салон. Бях на опашката на групата ни. Със силовото устройство за споделяне на китката си имах наличната мана да избия хиенести колкото за цял континент, камо ли три мършави изгладнели екземпляра, но ако се обърнех да им пратя заклинание, щях да се окажа отделена и обкръжена, а дори да успеех с бой да си пробия път до останалите, щях да съм пропиляла огромни количества от споделената ни мана, която ни бе нужна за ремонта.

Само че първото хиенесто вече дращеше личния ми щит и ако почаках още малко, някое от тях щеше да го пробие със зъби. Бях избрала мястото, където да завия, точно покрай купчина от парчета мрамор и кости, когато Елън се спъна в счупена плочка на пода и падна на две крачки пред мен. Засилката ме прати пред нея и не се обърнах, нямаше смисъл. Писъкът й вече бе утихнал до предсмъртно гъргорене, а не исках да правя нещата по-реални, като се обърна да погледна. Докато не я виждах, не беше непременно мъртва и нямаше да се разчувствам за Елън, която само преди два дни сияеща ми заяви, че ще успеем. В момента не можех да си позволя чувства.

Стигнах до оборудването и застанах в редицата до Дейвид. Тълпата зловредни край стените сега се насочваше към нас като огромно единично създание, прегърбено и стрелнало се по пода. Онези, дето бяха отзад, сега се бяха втурнали с все сила, за да използват неочакваното си предимство, и се бяха озовали начело, а бившите предни се опитваха да си възвърнат водачеството. Кларита вече беше започнала заклинанието. Включих се с моя откъс, като ми дойде редът, и вдигнахме защитната стена, докато ремонтният екип свали лъснатия месингов капак на оборудването — всичко вървеше по план.

Тогава Уен изрече нещо на мандарин, за което бях сигурна, че е нецензурно.

Нека кажа в моя защита, че имах отлични причини да подозирам дипломантите. Вероятно все пак те не биха могли да изпълнят ефективен резервен план дори да бяхме дошли тук от предишната вечер, а и честно казано — повече време нямаше да промени нищо. Ако нещата се объркаха, така и така всички щяхме да умрем.

Би трябвало да съм права. Щяхме да сме мъртви при каквито и да е нормални обстоятелства. Бяхме сами насред кръвожадна орда. Разполагахме с маната на цялото училище и може би щяхме да успеем да удържим щита на Кларита за двайсет минути усилено блъскане в него. А после щитът щеше да падне, а чудовищата щяха да ни разкъсат.

Но ние не бяхме поставени при нормални обстоятелства, защото имахме Орион.

Беше разтърсващо преживяване: стоях там и само поддържах щит, докато слушах отчаяното тракане на ремонтния екип зад нас, без да имам представа какъв е проблемът или колко време ще отнеме да бъде отстранен. Никой от нас не знаеше; бяхме изгубили Елън, а Цзян не беше дошла. Единственият начин да получим обяснение на момента бе да накараме Вин да ни го каже на френски, а в момента той бе коленичил на земята и бе натикал цялата горна част на тялото си под оборудването, като крещеше приглушена информация от очевидно спешно естество към Уен и Кайто. Те двамата пък трескаво разчленяваха една от частите, която бяха прекарали толкова много време да сглобят в работилницата. Дълбоко съжалих, че не бях учила мандарин.