Александър Белтов - Фосикър

— Чуваш ме, така ли?

— Да, админ. Говори по-близо до микрофона — отвърна с безизразния си нов глас Куче.

— И ме виждаш?

— Нали имаш вградена камера в лаптопа?

„Какъв чат-бот може да е това? Що за интелигентна програма? Да бърника в операционната система и да променя настройки. Вирус!“ — помисли Слав. Разбира се, имаше инсталирана антивирусна система, но тя отдавна не бе актуализирана. Нямаше откъде да се обновяват вирусните ѝ дефиниции, но с краха на Мрежата и самите вируси отпаднаха като проблем.

Протегна ръка и сложи показалец пред окото на вградената камера. Куче не реагира и Слав отдалечи пръста си. Изпитваше неудобство, че го наблюдават. Всъщност, кой го наблюдава? Това не бе човек, защо трябва да му е неудобно. Не можеше да си отговори на този въпрос, но въпреки всичко… Дали да не залепи черна лепенка върху лещата на камерата и да ослепи Куче?

— Ако събираш разкъсани файлове в цялост, нямаш нужда от тази програма, админ. Аз ще го правя вместо нея, защото се справям по-добре.

Слав пусна бухалката и тя се изтъркаля в краката му. Седна на стола и се втренчи в дисплея. Там продължаваше да свети емотикон „усмивка“.

— Админ? — подкани го Куче.

— Искаш да помагаш, така ли? — обърна се към компютъра Слав. В известен смисъл това щеше да облекчи комуникацията му с Куче. Няма да му се налага да пише с клавиатурата, а ще може да говори пред микрофона на лаптопа. Писането е досадна работа, особено за по-дълъг период. В този смисъл дори му хареса намесата на Куче в операционната система на компютъра му. Подритна настрани бухалката и тя шумно се изтъркаля под леглото.

На дисплея се появи нов емотикон – „широка усмивка“. Слав си представи голяма кучешка усмивка и това го развесели.

— Добре, Куче. Ще направим един тест и ще разберем дали е така.

— Съмняваш се?

— Всъщност — започна разколебано Слав, — ако говорим за съмнения, убеден съм, че може да спечелиш. Щом можеш да променяш кода на операционната система на компютъра…

„Мамка му! Говоря за честност, но с кого? С една програма. Та тя не е човек! От друга страна, Куче бе нещо много повече от чат-бот. Куче бе специално разработена програма, но за какво? Какви способности бяха заложили в него? Щом можеше автономно да решава проблеми на комуникацията си и в тази връзка — с цел облекчение да прави промени в операционната система, то това означава, че той самостоятелно може да се развива!“

— Ти не си чат-бот! — посочи с пръст компютъра Слав. — Ти си… ти си… — не успя да намери думата.

— Никога не съм казвал това. Аз съм Куче.

— Стига с това Куче! Никакво Куче не си! Кучетата имат четири лапи, опашка и в студа лягат да топлят краката на стопанина си.

— Както искаш, админ. Сам попита как да ме наричаш.

Слав завря лице в машината. Втренчи се в тъмната леща на вградената в компютъра камера.

— Добре, Куче — натърти името на програмата. — Само не променяй нищо повече в този компютър, без да знам! Разбра ли!

— Разбрах, админ — и като добавка на дисплея светна „разбрах“.

Слав вдигна ръка над клавиатурата, когато Куче се обади:

— Може да извадиш временната памет.

— Това е вендуза, Куче. Ползвам я, когато искам да изтегля нещо от малките сегменти, останали от Мрежата.

— Да, разгледах вече и се досещам какво правиш.

Програмата се досеща! Как може компютърна програма да използва такива термини, характерни за човешката мисловна дейност. Не, програмата не се досеща. Тя може да извежда резултати. Тези резултати са математически израз на операциите, извършвани от процесора на компютъра по предварително заложен алгоритъм за работа. Слав знаеше, че става дума за милиони математически операции в секунда, че човек не би се справил с тях, поне не би се справил и за един човешки живот, но все пак — ставаше дума за математика. А това си бе съвсем точна наука. Най-просто, той си го обясняваше по следния начин — изводите на програмата се базират на постъпилата информация, която се оценява по предварително заложена таблица със стойности. Извън тази таблица други вариации не се приемат. Никакви странични фактори не могат да влияят и следователно да се търсят техните стойности. Няма как да бъде изчислено тяхното влияние.

— Досещането, Куче, е възможна, но непотвърдена информация — заяви той. — Няма как да извеждаш като резултат непотвърдена информация. За досещане могат да говорят хората. Това е част от онези чувства у тях, които можем да наречем субективизъм.