Саймон Морден - Уравненията на живота

— Оценявам усилията ви, Петрович-сан. Но все пак не разбирам как ще е възможно подобно нещо.

Пред Петрович имаше плик. На него беше изписано името му на кирилица. Секунда по-рано го нямаше.

— Това за мен ли е?

— Да. Препоръчвам ви да го отворите.

Петрович взе плика и прекара пръст през дебелата хартия. Тя се разкъса, пликът се отвори и той извади внимателно картона, който беше вътре: позлатен по ръбчетата, гравиран и с изображение на голям червен осмоъгълник под едрите букви.

— А. Съобщение от системата за мониторинг. Изпаднал съм във вентрикуларна тахикардия.

— Желаете ли да си тръгнете и да потърсите медицинска помощ?

Той почука с картона по масата:

— Няма къде да отида. Всяка болницата, която досега не е била опожарена до основи, е на по-строг режим дори от Лубянка.

— Опитвам се — каза Ошикора — да разбера защо вярвате, че ми казвате истината, след като твърденията ви са невъзможни. Дори сякаш сте готов да умрете заради заблудата си. Иде ми да кажа, че сте душевноболен, но ви познавам. Мислите ли, че имате време да ме убедите в обратното?

— Знаете ли, не би трябвало да е толкова сложно — Петрович си наля още саке и предложи бутилката на Ошикора, който учтиво отказа. — Обаче какво знам аз? Лежа на зъболекарски стол в единствената сграда в Метрозоната, където все още има електрическо захранване, с жички на някаква експериментална кибернетика забити в мозъка ми, и си говоря с виртуално копие на човек, което не осъзнава, че сънува унищожението на цял град, докато междувременно сърцето ми най-накрая отказва. — Той вдигна питието си и го гаврътна наведнъж.

— Все пак не бихте ли опитали някаква възможност?

— Да, стига да значеше, че ще живея сто години. Нека ви покажа какво правим ние в Русия — подхвърли чашката в ръката си, после я запрати по бара. Тя се разби и се разхвърчаха парченца порцелан. Той стана и прибра медицинския картон в джоба си. — Заведете ме до файъруола ви.

Кадърът отново се смени, моментално и без никакво усещане за придвижване. Намираха се в магазин за електроника, затънтен из уличките на квартал Акиба. Бяха заобиколени от наблъскани с компютърни части рафтове, пластмасови контейнери, преливащи от чипове, вентилаторчета, охладители, модеми, кабели и платки. В дъното на коридора зад стъклена витрина бяха изложени най-новите модели хардуер.

— Това ще свърши ли работа? — попита Ошикора.

— Да — Петрович се промъкна покрай него и си избра тънка конзола с холографски монитор и виртуална клавиатура. Той я включи и се загледа в командите, които се редяха във въздуха пред него. — Има и функция за разпознаване на жестове. Та какво се намира от другата страна на файъруола: вътрешната мрежа на Ошикора или публично достъпен уеб сървър?

— Доколкото разбирам, „Виртуална Япония“ се намира в мрежата на Ошикора, която си има своя система за сигурност. — Ошикора погледна през рамото на Петрович: — Чувствате ли се по-различно вече?

— Още не съм умрял, ако това имате предвид. — Пръстите му пишеха светкавично. — Вкарайте ме в системата като Бог. Да видим дали можем да променим някои от настройките.

На екрана се появиха цифри и Петрович ги прегледа, докато прелитаха.

— Криптографски ключ, който ползва прости числа — каза Ошикора. — Трябваше да предвидя — моят създател трябваше да предвиди — появата на много отаку , които ще се опитат да хакнат структурата на тази реалност заради своите си маниакалности.

— А не момичета-котки аниме? Но виждам какво имате предвид. — Той с жест придърпа и селектира иконка, която се съживи. — Добре, ето откъде се контролира файъруолът, но не мога да променя настройките без другата парола. Какво ще кажете?

— Това е кинши но . Забранено.

— Ошикора-сан, да ви напомня ли, че не само сте мъртъв, ами сте и квантов компютър? Можете да го разкодирате за секунда, ако пожелаете, и подсъзнанието ви вече го е направило. То изпраща поток от команди и получава огромни океани от информация в отговор. Вие просто не го знаете. — Той натисна с пръст във въздуха: — Виждате ли?

Появи се графика с преноса на данни в отрязък от време. Той разшири координатните оси, за да се вижда в дни, а не в секунди, и показа последната седмица на Ошикора.

— Умрели сте в сряда през нощта или в четвъртък рано сутринта и точно тогава има увеличение на активността. Информацията започва да изтича. Това повишение тук е, когато сте помогнали на Соренсън и Соня да избягат от Хиджо, след което сте убили всичките си служители и оттам нататък върви само нагоре. Все повече и повече, докато не се стига до обеми в терабайтове. Като за нещо забранено е ужасно много. Изключете файъруола за пет минути, погледнете навън. Отново го включете и ме оставете да умра, ако не казвам истината.