Саймон Морден - Уравненията на живота

— Канпай! — Ошикора вдигна чашката си, която преливаше, и я гаврътна.

— Ваше здоровье — отговори на наздравицата Петрович и стори същото. Преглътна и зачака за някакъв ефект. — Всичко е толкова правдоподобно, че ме обърква по всякакви параграфи. Усещам вкуса на сакето , но не мога да се напия от него.

— Ако поръчаме храна, няма и да се заситите. — Ошикора отново доля чашата на Петрович. — Ще отнеме ден-два, струва ми се. А сега ми кажете за този пиздец. Да не би дъртият пръч Марченко пак да ви е досаждал?

— Да започнем по-отдалече — Петрович взе бутилката. Усети тежината й. Течността се плискаше, когато разклати и наведе бутилката, за да долее чашата на Ошикора. — Знаете ли кой сте вие?

— Аз съм точно копие на Хамано Ошикора, във „Виртуална Япония“ съм администратор на цялата система. Господ, ако щете. — Той наблюдаваше изражението на Петрович с удоволствие. — Има моменти, когато забравям, че съществувам вътре в машина. Не бих го помислил за възможно, но се случва. Оглеждам се наоколо и се чудя къде са всички, едва тогава се сещам.

Петрович отпи дълга глътка от сакето си. Почеса се по брадичката и подръпна ухото си.

— Това — започна той, но после си промени решението. — Вижте, Ошикора-сан. Вие сте мъртъв. Хиджо ви е застрелял. Надявах се, че знаете всичко това.

Ошикора побутна питието си настрани и се наведе, опрял лакти върху масата.

— Той ме е убил? Убил е първообраза ми? Интересно.

Петрович се облегна назад.

— Възможно ли е да не знаете за всичко, което се случи? Как помогнахте на Соня да избяга, та междувременно избихте почти всичките си служители? Как превзехте телекомуникациите в Метрозоната? Как управлявате коли и безпилотни самолети? Та вие ми се обадихте по телефона! Сега половината град е под водата, а другата половина се руши от огромни машини, които вие командвате. Дойдохтук в последен отчаян опит да ви спра, а единственото, което чувам от вас, е „интересно“? Ёбаный стос , човече: има милиони мъртви и умиращи заради вас.

— Не виждам как това би могло да е истина. Аз бях тук през цялото време.

Сега Петрович изпадна в пълно недоумение. Той прикри объркването, като пресуши и последната капка саке в чашата си.

— Тоест, ако ви кажа думите „Нов джихад на машините“, няма да значат нищо за вас?

— Откъде ги чухте? — пак погледна с учудване, но все едно ставаше дума за нещо маловажно.

— Новият джихад на машините е името на… нещото, което унищожава Метрозоната. Но когато го нарекох Ошикора-сан, то ми отговори. Новият джихад на машините сте вие.

Ошикора поклати глава:

— Не. Просто не е възможно и ще ви обясня защо. Няма връзка между „Виртуална Япония“ и останалата мрежа. За момента този свят е балон, напълно изолиран. Нито капка информация не може да влезе или излезе оттук, докато не е съвсем завършен.

— Наречете го както си искате, но не е вярно. Защо тогава Джихадът ще ми каже, че шинкансенът ще лети отново? Защо ще ми каже да спася Соня? Защо ще си спомня обещанието, което ми дадохте? Защо би правил всичките тези неща, ако не бяхте вие? — Петрович се вторачи упорито в леката усмивка на Ошикора.

— Та значи сте чували за Джихада.

— Сънувах го — свят, в който се извършва революция в технологиите: нова ера на машините. — Той вдигна вежди. — Не бях очаквал да сънувам.

— Какво друго?

— Сънувах дъщерята на Ошикора. Сънувах и вас. И един град, не като този — той огледа тъмното дърво и полирания хром наоколо, — а от стомана и бетон, жив с движение и звуци.

Петрович разбра най-накрая.

— Добре. Ами ако ви кажа, че вашите сънища са нещото, което изтича в реалността? Подсъзнанието ви е излязло от контрол и се опитва да пресъздаде Токио от руините на лондонската Метрозона. Някога искало ли ви се е да управлявате влак, когато бяхте млад?

— Разбира се. И все още ми се иска.

— Тази ваша малка мечта почти щеше да ме убие. Вие блъснахте експрес с пълна скорост в сградата на гарата „Сейнт Панкрас“, когато вървях край линията. Ами Соня? Какво чувствате към нея?

— Загриженост. Тя е детето на създателя ми.

— Не само. Мислите, че е ваша дъщеря. Не тук — каза Петрович и докосна главата си. Премести ръка върху сърцето си, — а тук. Казахте ми да я спася. Спасих я от Соренсън, открадна ми я Чейн и си я върнах отново от Хиджо. Ако можех, щях да ви покажа какво се случва извън кулата. Как е затънала във вода, задръстена с трупове и гъмжи от плъхове, които ги ръфат. Как навсякъде има пожари и огромни отломки от сгради, порутени от вашите чудовища, които вършеят в града. Ошикора-сан, тук може и да сте нормален, но навън Новият джихад на машините е полудял.