Саймон Морден - Уравненията на живота

— Конничи ва, Хиджо-сан.

— Ти… какво правиш тук? — Хиджо насочи пистолета си към повдигащите се гърди на Петрович.

— Дойдох за Соня. Не знаех, че тъкмо ти я държиш. Какво си сторил на Чейн?

— Той няма да ни безпокои повече. — Хиджо на няколко пъти си пое дълбоко въздух и погледна към ръката си. — Нито ти, Петрович. Ти все така си слабото звено.

— Вече не чак толкова. Аз съм звеното, което не позволява всичко да се разпадне. Счупи го и целият мизерен механизъм ще се разпадне и ще те остави беззащитен на произвола на съдбата.

— Което значи?

— Което значи, че пукне ли зората, ще има две слънца на небето. — Петрович го остави да попие загатнатото значение на тези думи и добави: — Ти уби шефа си, защото искаше да получиш гратис всичко, което той така трудно беше градил. Искаше да си големецът — как беше? — тайшоу . А каквото и да си предприел оттогава, само все повече влошава нещата. Сега си вече без нищо, а на сутринта и това ще ти се отнеме.

— Мръсен руски помияр няма нужните правомощия да иска ядрен удар — скръцна със зъби Хиджо и ръката му трепна. — Блъфираш.

— Но не отричаш изцяло идеята, нали? Чудиш се дали с пазарлъци би могъл да спасиш поне нещо, да задържиш кулата, компанията, синдиката, малката… Ха. Тя беше права. — Петрович се изхили и изсумтя. Сега забеляза, че Хиджо не беше същият безупречно чист и спретнат мъж: раздрано сако, мръсна риза, оръфан панталон. Лачените му обувки бяха целите в засъхнала кал. — Помислил си, че когато Ошикора-сан дойде при мен, ми е дал благословията си. И неспособен да преглътнеш да я загубиш заради недостоен гайджин , си го убил, но Соня те е видяла и прочее, и прочее. Ошикора-сан ме харесваше, но искаше тя да се омъжи за чистокръвен японец. Той ме предупреди да стоя настрана. Аз казах, че няма да припарвам до нея. Разговорът ни приключи честно и почтено.

Хиджо беше пребледнял. Пот се стичаше по челото му.

— Тогава защо си тук?

— Дойдох да говоря с Ошикора-сан. Ами ти?

— Мъртъв е — изсъска той. — Собственоръчно го убих.

— Но когато Соня ти е казала, че все още е жив, трябваше да дойдеш да се увериш.

— Ти си й пуснал тази муха. Казал си и, че ще го намери тук. Защо го направи?

Петрович се изкиска:

— Ти, заблуден говносос . Нямаш представа за какво става дума, нали? Въпреки че тя се е опитала да ти го обясни пак и пак, не искаш да й повярваш. Защо да си губя малкото време, което имам, за теб?

Хиджо хвана Петрович за яката и почти го изправи. Притисна дулото на пистолета в гърлото на Петрович:

— Той не е машина!

— Не можеш да го разбереш, жопа . Машината се мисли за Ошикора, не обратното. Не е възкресение — а превъплъщение. Малко шинтоистко по свой си начин — подигра му се Петрович, макар да знаеше, че онзи може да натисне спусъка всеки момент.

Лицето на Хиджо се разкриви.

— Как е възможно?

— Мога да ти кажа, ако не ме убиеш. Всъщност много неща зависят от това да не ме убиеш. Ти не можеш да спреш Новия джихад на машините, понеже си убил създателя му. Соня няма да го направи, защото за нея той е последната й връзка с баща й. Само аз мога да го направя. Единствено аз мога да направя така, че утре сутринта да ти е останало нещо.

Освободен от захвата му, Петрович отново се свлече на земята като чувал. Хиджо взе да го обикаля трескав, несигурен, вдигаше и сваляше пистолета, докато дебатираше със себе си дали да довърши пленника си.

— Ти — каза най-сетне. — Ставай.

— Не знам дали ще успея — каза Петрович.

— Ста-вай — Хиджо насече заповедта с тропване с крак.

— Понеже така мило ме помоли, ще видя какво мога да направя по въпроса. — Той се преобърна странично и придърпа нагоре оловните си крака; извъртя се на колене и се подпря на кленово дърво наблизо, за да се изправи.

— Върви.

— Хм. Ако можех да видя накъде ми сочиш, щеше да е добре. Момент, кръвта да се върне в главата ми. — Той се задържа за гладкия ствол и изчака сивите петна пред очите му да изчезнат от само себе си.

— Хайде.

Петрович се отблъсна от клена и успя да направи няколко крачки. Бамбуковата врата се отвори с трясък и Хари Чейн се препъна през нея, сякаш някой го беше блъснал. Маделин със специалното полицейско оръжие на Чейн застана на прага.

Хиджо реагира бързо. Той хвана Петрович през шията и опря пистолет в слепоочието му.

— Тоя ще го оправя — каза Маделин и мина покрай разтреперания жалък Чейн. — Съжалявам, че закъснях, впрочем. Този сланинест задник има и мозъчно сътресение отгоре на това, че е по-осакатен дори и от теб.