Эрнест Клайн - Играч първи, приготви се

— Човекът беше милионер! Имал е хиляди филми, повечето от които най-вероятно изобщо не е гледал! Имал е DVD с Патокът Хауърд и Крул. Това не означава, че ги е харесвал, тъпако. И със сигурност не ги прави канонични.

— Няма какво да спорим, Омир — отвърнах аз. — Жената ястреб е класика от 80-те.

— Но е скапан филм! Мечовете са като направени от станиол. А саундтракът е безумен. Само синтезатори и други подобни глупости. Написан е от Алън Парсънс Проджект! Невероятна лигня! Не, скапан е направо колкото Шотландски боец II.

— Хей! — престорих се, че ще го замеря с джойстика. — Недей да обиждаш филма! Само актьорският състав на Жената ястреб прави филма каноничен! Рой Бати! Ферис Бюлър! И онзи пич, който играеше професор Фалкън във Военни игри! Опитах се да си спомня името на актьора. — Джон Ууд отново във филм с Матю Бродерик!

— Най-лошият филм в кариерата и на двамата — рече със смях Аех. Той обичаше споровете за стари филми повече и от мен. Останалите ловци в чатрума започнаха да се събират около нас. Споровете ни често бяха доста развлекателни за околните.

— Друсан си, човече! — извиках аз. — Режисьор на Жената ястреб е самият Ричард Донър! Дяволчетата? Супермен ? Да не искаш да кажеш, че този човек е скапаняк?

— Не ме интересува, дори Спилбърг да беше режисьорът. Филмът е за момичета, маскиран като история с рицари и магьосници. Единственият по-лигав филм в този жанр трябва да е… Легендата! Всеки, който наистина харесва Жената ястреб, е истински лигльо!

Смях от трети балкон. Вече започвах да се изнервям. Бях голям почитател и на Легендата, и Аех знаеше това много добре.

— О, значи съм лигльо? Ти имаш фетиш към еуоките! — Измъкнах списанието от ръцете му и го хвърлих към плаката на Отмъщението на джедая на стената. — Сигурно си мислиш, че сериозните ти познания за културата на еуоките ще ти помогнат да намериш Яйцето, а?

— Не започвай пак с ендорианците, човече — вдигна показалец Аех. — Предупреждавам те. Ще те скъсам, кълна се. — Знаех, че заплахата му е безпочвена, и се канех да задълбая в спора за еуоките и да му се подиграя, че ги нарича ендорианци , но точно тогава на стълбището се материализира един новодошъл. Пълен скапаняк на име Ай-р0к. Изстенах. Аех и Ай-р0к учеха в едно училище и имаха някои часове заедно, но въпреки това не разбирах защо Аех му бе дал достъп до Мазето. Ай-р0к го раздаваше елитен ловец, но всъщност бе просто противен позьор. Естествено, той често се телепортираше из ОАЗИС, изпълняваше куестите и вдигаше нивото на автара си, но на практика не знаеше нищо. Отгоре на всичко винаги разнасяше огромна плазмена пушка, голяма колкото снегоход. Носеше я даже в чатрумовете, което бе напълно излишно. Нямаше капчица възпитание.

— Пак ли спорите за Междузвездни воини? — попита той, слезе по стълбите и се присъедини към събралата се около нас групичка. — Тази тема вече е страшно изтъркана.

Обърнах се към Аех.

— Ако решиш да забраняваш достъпа до Мазето, защо не започнеш с този смешник? — Натиснах бутона за начало на нова игра.

— Затваряй си плювалника, Пенис-вал! — отвърна Ай-р0к с любимата си интерпретация на името ми. — Не ми забранява достъп, защото съм елитен ловец! Нали така, Аех?

— Не — обърна очи с досада приятелят ми. — Не е вярно. Елитен ловец си колкото баба ми. А тя е мъртва.

— Майната ти, Аех! Майната ѝ и на мъртвата ти баба!

— Леле, Ай-р0к — промърморих аз. — Винаги успяваш да повишиш интелектуалното ниво на разговора. Щом пристигнеш, озаряваш стаята.

— Извинявай, че те разстроих, Капитане-без-кредити — отвърна Ай-р0к. — Не трябва ли в момента да си на Инсипио и да просиш? — Той посегна към втория джойстик, но аз му го измъкнах и го подхвърлих на Аех.

Той се намръщи.

— Нещастник.

— Позьор.

— Позьор ли? Нима Пенис-вал ме нарича позьор? — Ай-р0к се обърна към малката групичка около нас. — Този тиквеник е толкова беден, че трябва да пътува на стоп до Грейхоук само за да убива коболди за медни монети! А нарича мен позьор!

Няколко души от публиката се изкикотиха, а аз пламнах. Веднъж, преди около година, бях допуснал грешката да помоля Ай-р0к да ме закара до друга планета, за да се опитам да спечеля някоя и друга точка. След като ме остави в зона с куестите за ниски нива на Грейхоук, кретенът ме бе проследил. Аз бях прекарал следващите няколко часа, посичайки малка група коболди, чаках ги да се съживят и отново ги избивах. По онова време аватарът ми бе едва първо ниво и това бе един от малкото безопасни начини да печеля точки. Ай-р0к бе щракнал няколко снимки, бе ги кръстил Пенис-вал — могъщият убиец на коболди и ги публикува в Инкубатора. Още споменаваше за този случай всеки път, когато му се предоставеше възможност. Нямаше да ме остави на мира.