Эрнест Клайн - Играч първи, приготви се

С годините между нас постепенно се зароди приятелско съперничество. Често претендирахме, че ще запишем първи името си в Класацията. Непрекъснато се опитвахме да се наддумваме с познанията си за малко известни факти, свързани с Лова. Понякога дори правехме проучванията си заедно. Те обикновено се изчерпваха с гледане на лигави филми и сериали от 80-те в Мазето. Естествено, играехме и много видеоигри. С Аех пропилявахме часове наред с класическите игри за двама играчи като Contra, Golden Axe, Heavy Barrel, Smash TV и Ikari Warriors. Освен моя милост Аех беше най-добрият комплексен геймър, когото бях срещал. Завършвахме наравно в повечето игри, но той ме размазваше в определени жанрове, особено в игрите със стрелба от първо лице. Те му бяха специалност.

Не знаех нищо за истинския човек, но имах чувството, че животът му у дома не беше много приятен. Също като мен, той прекарваше всяка минута, в която не спеше, в ОАЗИС. Често ми казваше, че съм най-добрият му приятел; и тъй като никога не се бяхме виждали на живо, предполагах, че и той е самотен като мен.

— Какво прави, след като изчезна така снощи? — попита и ми хвърли другия джойстик. Снощи щяхме да повисим в Мазето няколко часа и да гледаме стари японски филми на ужасите.

— Нищо. Прибрах се у дома и поиграх на класиките от монетните автомати.

— Безсмислено.

— Да, но бях в настроение. — Не го попитах какво беше правил той снощи, а и той не понечи да сподели. Знаех, че сигурно беше ходил на Гигакс или на някое друго прекрасно място, за да мине няколко куеста и да натрупа точки. Аех не обичаше да се хвали с това. Доколкото знаех, не беше богат, но някак си успяваше да си позволи чести пътувания до други планети, където следваше улики в търсене на Медния ключ. Никога обаче не парадираше с това пред мен, нито ми се подиграваше, че нямах пари да се телепортирам някъде. А и не ме обиждаше с предложения да ми дава кредити назаем. Сред ловците това бе негласно правило: ако играеш самостоятелно, не бива да търсиш помощ от никого. Ловците, които искаха помощ, се присъединяваха към кланове, а двамата с Аех бяхме на мнение, че клановете са за смотаняци и позьори. Бяхме се заклели, че ще играем самостоятелно цял живот От време на време говорехме за Яйцето, но тези ни разговори винаги бяха предпазливи и внимавахме да не навлизаме в конкретни подробности.

След като го победих в три кръга от Тron: Deadly Discs , той остави джойстика си отвратено и вдигна едно списание от пода. Беше стар брой на Старлог . Разпознах на корицата Рутгъp Хауър на снимка от филма Жената ястреб.

— Четеш Старлог, а? — кимнах одобрително.

— Да, свалих си всички броеве от архива па Инкубатора. Още не съм ги прочел. Тъкмо бях стигнал до една страхотна статия за Еуоки: Битката за Ендор.

— Телевизионен филм от 1985 г. — издекламирах аз. Една от моите специалности пък бяха фактите от Междузвездни войни. — Пълен боклук. Най-лошата творба, свързана с Междузвездните.

— Така мислиш ти, задник такъв. В него има и жестоки моменти.

— Не — поклатих глава аз. — Няма. По-лош е и от първия филм за еуоките — Смелият керван. Трябвало е да го кръстят Скапаният керван.

Аех обърна очи с досада и продължи да чете. Нямаше да се хване на въдицата. Погледнах корицата на списанието.

— Може ли да го прегледам, когато приключиш?

Той се ухили.

— Защо? За да прочетеш статията за Жената ястреб ли?

— Може би.

— Човече, значи този боклук ти харесва, а?

— Да го духаш, Аех.

— Колко пъти си гледал тази лигня? Помня, че два пъти ме убеди да я гледам с теб. — Сега той пускаше въдицата. Знаеше, че Жената ястреб беше една от слабостите ми и го бях гледал над двайсет пъти.

— Направих ти услуга, като те накарах да го гледаш. — Пресегнах сс, пъхнах нова касета в конзолата и пуснах Asteroids за един играч. — Някой ден ще ми благодариш. Само почакай. Жената ястреб е каноничен филм.

Канонични бяха всички филми, книги, игри, песни и сериали, на които се знаеше, че Холидей е бил почитател.

— Боже, шегуваш се! — възкликна Аех.

— Не, не се шегувам. И не съм Бог.

Той свали списанието и се приведе напред.

— Няма начин Холидей да е бил фен на Жената ястреб.

— Гарантирам ти го.

— И с какви доказателства, разполагаш, мухъл?

— Човекът е имал вкус. Това е доказателството, с което разполагам.

— В такъв случаи би ли ми обяснил защо е имал Жената ястреб и на видеокасета, и на лазерен диск? — В Алманахът на Анорак бе включен и списък с филмите, намерени в колекцията на Холидей след смъртта му. И двамата знаехме този списък наизуст.