Эрнест Клайн - Играч първи, приготви се

Тъкмо прочетох публикацията — и на дисплея ми изскочи съобщение. Беше най-добрият ми приятел Аех. (Добре де, ако искате да издребнеете, той беше единственият ми приятел, при положение, че не броим госпожа Гилмор.)

Аех: Добрутро, амиго.

Парзивал: Привет, компадре.

Аех: Какви ги вършиш?

Парзивал: Ровя из нета. А ти?

Аех: Пуснах Мазето онлайн. Ела да се видим преди училище.

Парзивал: Супер! Идвам след секунда.

Затворих прозореца на чата и погледнах колко беше часът. Имах още около половин час до началото на урока. Ухилих се и натиснах иконата на малка врата в края на дисплея си, а после избрах чатрума на Аех от списъка с любимите си стаи.

Системата потвърди, че бях в списъка за достъп до чатрума и ми позволи да вляза. Изгледът ми към класната стая, който се бе изместил към периферното ми зрение, се смали до малко прозорче в долния десен ъгъл на дисплея, като така имах възможност да виждам какво ставаше около аватара ми. Остатъкът от зрителното ми поле се изпълни с интериора на чатрума на Аех. Аватарът ми се появи на "входната" врата на върха на застлано с мокет стълбище. Вратата не водеше наникъде и дори не се отваряше, защото вътрешността на Мазето не се съдържаше в ОАЗИС. Чатрумовете бяха самостоятелни симулации — временни виртуални пространства, до които аватарите имаха достъп от всяка точка на играта. Моят аватар на практика не беше в чатрума. Само изглеждаше така. УейдЗ/Парзивал си седеше в кабинета по история със затворени очи. Влизането в чатрум беше все едно да си на две места едновременно.

Аех бе кръстил чатрума си Мазето Беше го програмирал да изглежда като градска стая за развлечения от края на 80-те години на XX в. Стените с ламперия бяха облепени с плакати на стари филми и комикси. В средата на стаята стоеше класически телевизор RCA, свързан с видео Betamaх, плейър за лазерни дискове и няколко конзоли за стари видеоигри. Отсрещната стена бе заета от етажерки, пълни с притурки към ролеви игри и стари броеве на списание Дракон.

Поддържането на чатрум излизаше скъпо, но Аех можеше да си го позволи. Той припечелваше добре, като след часовете и през уикендите се състезаваше в излъчвани по телевизионните канали двубои. Беше един от бойците с най-висок ранг в ОАЗИС и в лигата Смъртоносни схватка, и в лигата Пленяване на знамето. Беше по-известен и от АртЗмида.

През последните няколко години Мазето се бе превърнало в място за срещи на елитни ловци. Той даваше достъп само на хора, които смяташе, че заслужаваха, поради което поканата за достъп до чатрума представляваше голяма чест, особено за нищожество от трето ниво като мен.

Когато слязох по стълбите, видях наоколо да обикалят още десетина ловци с неимоверно различни аватари. Имаше хора, киборги, демони, тъмни елфи, вулканци и вампири. Повечето от тях се бяха събрали при редица стари аркадни игри, подредени до стената. Няколко стояха до антична стереоуредба (от която в момента гърмеше Диви момчета на Дюран Дюран) и разглеждаха колекцията от оригинални аудиокасети на Аех.

Той самият се бе излегнал на един от трите дивана, подредени под формата на буквата П пред телевизора. Аватарът му беше висок, широкоплещест бял мъж с черна коса и кафяви очи. Веднъж го попитах дали прилича на аватара си, а той отвърна шеговито:

— Да. Само че в истинския свят съм още по-красив.

Когато се приближих, той вдигна очи от портативната електронна игра, на която играеше. Ухили се широко като Усмихнатия котарак.

— Зи! — извика той. — Как си, амиго?

Протегна дясната си ръка и плесна дланта ми, а аз се тръшнах на дивана срещу него. Аех започна да ме нарича Зи малко след като се запознахме. Обичаше да измисля на хората прякори от по една буква. Своя аватар наричаше за кратко X.

— Как е, Хъмпърдинк? — Това бе наша игра. Аз винаги го наричах с някакво измислено име, започващо с X като Хари, Хюбърт, Хенри или Хоган. Опитвах се да отгатна истинското му име, което той веднъж бе признал, че започва е буквата X.

Познавах Аех от около три години. Той също учеше на Лудус и беше последна година в училище № 1172, което се намираше на другия край на планетата. Запознахме се един уикенд в обществен чатрум за ловци и веднага си допаднахме, защото имахме сходни интереси. Тоест един интерес: бяхме вманиачени на тема Холидей и неговото Великденско яйце. След като си бяхме говорили едва няколко минути, веднага разбрах, че Аех е сериозен ловец: елитен състезател, който владееше много сериозни умствени кунг-фу хватки. Беше изучил задълбочено живота през 80-те, и то не само задължителните факти. Той бе истински изследовател на живота на Холидей. И явно бе забелязал същите качества и у мен, защото тогава ми даде визитната си картичка и ме покани да идвам в Мазето, когато си поискам. Оттогава беше най-добрият ми приятел.