Тад Уилямс - Градът на златната сянка

„Гали го няма. Ваала я няма. Семейството ми, моят свят — всичко си е отишло.“

Извърна лице, притисна го към камъка, вдигна длан, за да се скрие от втренчените погледи на брадатите мъже, и заплака.

Когато каменният нож разкъса и последното парче от ризата му, Пол успя да стане. Приближи с още една педя към огъня. Друг от неговите спасители му подаде голяма космата кожа, воняща на дим и мазнина, и той благодарно се загърна с нея. Треската му постепенно преминаваше в леко, но постоянно треперене.

Онзи с ножа подбра съсипаните, заледени дрехи на Пол и остави купчината встрани някак нервно и внимателно. Щом премести парцалите, нещо изтропа и се търкулна на пода. Пол се втренчи, после го вдигна, започна да го върти из ръцете си и да гледа как светлината на огъня искри по златните фасети.

— Видяхме те във водата — обади се онзи с ножа. — Помислихме те за животно, но Птицеловеца забеляза, че не си животно. Извадихме те от водата.

Пол стисна в шепа предмета, подобен на скъпоценен камък. Той се стопли, а след това един нежен глас изпълни пещерата и той подскочи.

— Щом си намерил това, значи си избягал — каза гласът. Пол се огледа — беше се уплашил, че спасителите му ще се ужасят, но те продължаваха да го гледат все така леко притеснено и сдържано. След миг се сети, че не чуват гласа, че гласът говори само на него. — Знай това. Ти беше пленник. Ти не си в света, в който си роден. Нищо около тебе не е истинско, ала въпреки това нещата, които виждаш около себе си, могат да те наранят или да те убият. Ти си свободен, но ще те преследват и аз мога да ти помогна само в сънищата ти. Трябва да не се оставяш да те хванат, докато не намериш другите, които ще ти изпратя. Те ще те търсят по реката. Ще те познаят, ако им кажеш, че златната арфа ти е говорила.

Гласът замлъкна. Когато Пол разтвори дланта си, лъскавият предмет беше изчезнал.

— Ти да не би да си речен дух? — попита го онзи с ножа. — Птицеловеца смята, че си удавник, който се е завърнал от земята на мъртвите.

— Земята на мъртвите ли?

Пол отпусна глава на гърдите си. Усети как изтощението го притиска тежко като каменистия склон над тях. Изведнъж се разсмя — смехът му прозвуча като пукот, мъжете се дръпнаха със сумтене и шепот. Сълзите отново бликнаха и замъглиха очите му.

— Земята на мъртвите. Добре звучи.

МРЕЖА/СПОРТ: ТМКС прави олимпийски „жест на добра воля“.

(Картина: знамето на „Телеморфикс“ — олимпиадата се вее пад Атенеума в Букурещ.)

Диктор: „Телеморфикс инкорпорейтид“ направи своя така наречен „жест на добра воля“, за да разреши спора си с Международния олимпийски комитет и с правителството на Влашката република. Вместо „Олимпийски игри на «Телеморфикс» в Букурещ“, както първоначално корпорацията беше настоявала да се нарича събитието, официалното име ще бъде „Олимпийски игри в Букурещ, спонсорирани от «Телеморфикс»“.

(Картина: вицепрезидентът на ТМКС Настася Сисенсен.)

Сисенсен: Ние уважаваме олимпийската традиция на мирния компромис и според нас подадохме много важна маслинова клонка. Но въпреки това МОК трябва да не забравя, че никой не получава нещо срещу нищо. Или поне аз не съм чувала.

Луната беше само сребърен нокът над черната Байя де Барбакоас. Островът, обграден от оранжеви прожектори, сияеше по-ярко от всякакви звезди на небето. Дред се усмихна. Това беше гнездо, пълно с яйца със скъпоценни камъни, а той беше хищникът. Щеше да захапе с челюсти тези светлини и да ги смачка, докато ги превърне в мрак.

Дред намери „Exsultate Jubilate“, древно музикално произведение, което пулсираше като електрически ток и звънтеше с радостно превъзходство. Съжаляваше, че използва препрограмирана музика, но имаше твърде много работа, а тази вечер нямаше да има време да подбере саундтрака си, докато играе главната роля. Е, и Моцарт ставаше.

Опита телематичния си жак, щастлив като вълк, че се е измъкнал от нашийника с фибервръзки. Отпусна длани на коленете си и усети напрегнато непропускливия неопрен на костюма си и мъничките песъчинки, които полепваха по дланите му. После затвори очи, за да огледа важните неща.

— Следа едно, докладвай.

Един прозорец с изглед отвисоко към набраздената вода се появи на черния фон.

— Listo — обяви водачът на Следа едно, — готови.

— Следа две.

… нов прозорец, запълнен със смътен силует, в който той разпозна неотразяващата се лодка само защото сам я беше купил. Пред нея една група смътни фигури лежаха по корем на пясъка. Една от фигурите се размърда леко: очилата й за нощно виждане проблеснаха.