Алън Камбъл - Море на призраците

Не губи надежда, моя любов, и не се страхувай. Ръцете ми винаги са около теб.

— Янти?

Гласът сякаш идеше от другия край на света. Янти отвори очи и откри, че се намира в огледалната стая. Браяна я гледаше учудено. Мислите ѝ обаче оставаха при унмерския принц и писмото. Това не бяха думи на безсърдечен враг, а на чувствен и грижовен мъж. Янти не можеше да не се запита кои всъщност са истинските чудовища.

— Янти? Какво има? Беше на милиони мили оттук.

Янти вдигна очи към Браяна и заяви:

— Не мога да го направя.

— Нужно е време… — почна Браяна.

Янти стана от стола.

— Не искам да го правя!

— Янти?

Тя тръгна към вратата и се сопна:

— Остави ме на мира!

Браяна изтича след нея.

— Чуй ме…

Янти натисна дръжката, но вратата беше заключена.

— Пусни ме да изляза.

— … исках само да…

— Отвори вратата!

Браяна сложи ръка на рамото ѝ.

— Янти, моля те.

Невинното докосване разпали искрата. Янти се завъртя, гневът набираше сила в нея като свит юмрук. Тя протегна ръка към магьосницата и извика:

— Остави ме!

И в този момент се случи нещо, което не бе планирала, нито можеше да контролира. Тя събра целия си гняв в една-едничка отчаяна мисъл, като беззвучен вик, и го освободи.

Огледалата по стените се пръснаха. В галерията отзад магьосниците се присвиха и закриха лицата си с ръце. Много от тях бяха покрити с кръв, с надрани ръце. Чуваха се изплашени викове, хлипания и стонове. Браяна Маркс отстъпи назад с пребледняло лице, избърса кръвта от носа си и втренчи поглед в изцапаните си пръсти. Унмерът беше увиснал напред на въжетата и не помръдваше. Само двамата войници изглеждаха невредими. Отначало се стреснаха, но после измъкнаха палките от коланите си и тръгнаха към Янти.

Тя извика и вдигна ръце да се защити.

Единият войник замахна с палката и светът потъна в мрак.

— Това е унмерско нападение — говореше командир Раст. — Момичето е шпионин и убиец, тази експлозия… очевидно е била предназначена да отвлече вниманието на войниците, докато тя изпълнява задачата си.

— Като привлече вниманието им към двореца? — попита Браяна.

Лицето на командира почервеня и мустачките му затрепкаха нервно. Около масата се разнесе шепот, гласов сред командирите от Гилдията и телепатичен между хаурстафския контингент. Присъстваха седем бойни медиума, водени от сестра Ула, макар че в светлината на последните събития терминът „боен медиум“ изглеждаше по-скоро погрешен и унизителен. С една-едничка мисъл Янти бе поразила умовете на шест от най-добрите им магьосници.

„С една мисъл.“ Браяна все още не се бе съвзела от атаката на Янти. Мащабите на силата, която бе доловила в това крехко момиче, я бяха разтърсили из основи. Беше като да надзърнеш в кънтяща бездна — истинска, сурова и дива първична сила. Вълните от нея все още се разпространяваха из Хармоничния източник, тази абстрактна равнина, която хаурстафите използваха, за да простират телепатичната си мрежа. Браяна бе сигурна, че Янти не би могла сама да генерира подобна сила. Момичето вероятно бе открило достъп до нея и я бе насочило — също както унмерите канализираха своята магия. Бяха постъпили наивно, като я бяха довели в Хаурстаф. Това момиче бе от съвсем различна класа.

— Ами очилата ѝ? — попита тя.

Инквизитор Мара вдигна глава и обясни:

— Най-обикновен уред за предаване на възприятия. Изглежда, съдържат мисловните образи на унмерски морски капитан — един от старите бруталистски магьосници, които са се сражавали с драконите на Конквилас при Ел. През очилата може да се разглеждат различни моменти от живота му, което понякога е доста страшничко, но не е особено полезно за никого освен за историците. — Той чукна с молив по масата. — Въпреки това има две странни неща, свързани с тях. Янти е нагласила фокуса към настоящето, което означава, че вижда света чрез неговите сетива, а не със своите. На свой ред образът на магьосника може да вижда през нейните очи.

— Значи е шпионин! — възкликна Раст.

Мара изпръхтя презрително.

— Шпионин на призрак. На безсилен призрак, умствен багаж. Този бруталист е само образ, оптична илюзия, пленена завинаги в очилата. — Той вдигна ръка, за да спре възраженията на командира. — Раст, ако ме послушате, имам по-добра храна за вашата кауза. Най-объркващото е как въобще Янти успява да носи очилата. Тъй като умствената връзка е двустранна, тя вижда през неговите очи и той през нейните. Но умът на бруталиста е закотвен в миналото. Той не може да възприема събития от нашето настояще, без да създаде парадокс, който очилата не биха допуснали. Всеки опит да го направи би породил небивало напрежение в ума на този, който ги носи. Човешките доброволци, които използвахме за тези изпитания, не можеха да издържат на натоварването повече от секунда.