Делиян Маринов - Пътуване през спомени

— Вие защо толкова държите Скар да умре? Бях в лечебната стая, когато разговаряше с негово Върховенство. Беше с разсъдъка си и знаеше какво прави. Може би е проумял грешките си и има право на прошка — рече Ллойд.

— Ти не разбираш… — отвърна троснато Ехоу. — Той трябва да умре.

— Защо? — попита недоумяващо Ллойд.

— Не ти влиза в работата, ясно ли е? — рече Ехоу.

За разлика от дипломата, Лилиен знаеше защо Магистъра по магия желае смъртта на Скар. Ехоу Хоумс се страхуваше от ветерана, защото той беше единственият, който помнеше мрачното минало на мага. Татуираната жена копнееше още сега да излезе от укритието си и да разкрие истината на Ллойд. Но бързо се спря. Беше сама срещу трима мъже. Трябваше да запази самообладание. Каквото и да решеше Магистъра, тя щеше да е на бойното поле утре, за да го възпрепятства.

От мислите й я извадиха стъпките на Стийл. Чуваше ги все по-близко и по-близко. Мъжът с дълги катранено черни коси явно се разхождаше между рафтовете на библиотеката, изгубил интерес към разговора. Лилиен тъкмо се уплаши, че бодигардът ще я намери, когато изведнъж спря да чува стъпките му.

— А! Книга за мъжката сексуалност — Стийл беше измъкнал някакъв дебел том от рафта за сексология. — Вижте! „Полезни съвети за активен полов живот“.

Последва звук от книга, стоварваща се върху дървена повърхност. Изглежда, воинът беше хвърлил находката си на масата, около която стояха Ехоу и Ллойд.

— Дайте тази книга на Великия Мъдрец. Мисля, че трябва да я прочете… — рече Стийл.

Лилиен въздъхна. Засега нямаше опасност да я открият.

— Дай му я ти. Нали си му бодигард — чу се гласът на дипломата. — Всъщност… той къде е?

— В залата за експерименти. Прави някакво проучване във връзка с ритуала на Мрачния Господар — отговори му Ехоу, който напълно беше в течение на дейностите на Роландан. — Научил е от Скар, че Мрачния Лорд готви ново прераждане, в което да се снабди с още войски.

— Още полуживи, които да ни сритат задниците! — възкликна зеленоокият войн с дрезгав глас.

— Значи няма да бъде с нас, когато битката започне? — попита Ллойд.

— Да — отвърна му магът. — И назначи мен да го замествам по време на сражението. На защитниците ще им трябва способен заклинател.

Ллойд не му отвърна. Не след дълго Лилиен чу как вратата на стаята се отваря и демонстративно затръшва. В библиотеката бяха останали само двамата мъже и тя. Тъкмо беше решила да се измъкне от помещението, когато чу Ехоу да шепне на Стийл.

— Когато сражението започне, ще насоча Магията на Душите срещу Скар. Искам да си там и да ме пазиш.

— С удоволствие — отвърна му с малко по-бодър глас бодигардът. — Аз също желая смъртта на копелето повече от всичко.

— Нима? И защо? — подпита го Ехоу с интерес.

— Само ако и ти ми кажеш.

— Добре. Кой почва?

— Ти! — изсъска заговорнически Стийл.

— Е, няма много за разказване. Скар ми е брат. Когато баща ни получи удар, се погрижих да отровя майка ни. В сетния си час я принудих да подпише и подпечата документ, с който получавам цялото наследство и власт над замъка ни.

— Бива си те… — рече му със задоволство Стийл. — Аз пък бях част от банда, на която Скар беше главатар. При едно нападение над някакъв конвой се оказа, че сме пленили самата кралица с децата й. Аз бях този, който хвърли малкото й бебе в Спиралата. Не понасях да бъда командван от Скар.

Беше ред на Ехоу да ахне.

— Значи си бил ти!… Години наред кралството издирва мародерите, опозорили Кралицата и отнели децата й…

— Виждаш ли? Моето минало е не по-черно от твоето. Ето защо е хубаво да сме съучастници. Аз съм личен бодигард на Великия Мъдрец. Кой би ме заподозрял?

Последваха звуци на звънтящи стъклени чаши. Мъжете вдигаха тост. Лилиен беше потресена. Беше яздила в един отряд заедно с едни от най-големите престъпници в Силвернада, които продължаваха да правят кроежи за още злини.

Жената усети, че й се вие свят. Успя обаче да се съвземе за секунди, защото трябваше на всяка цена да напусне библиотеката и да намери Ллойд. Но ако му издадеше чутото, дипломатът щеше да ангажира стражите на Храма за залавянето на заговорниците. А съвсем скоро предстоеше битката с полуживите.

Не. Лилиен щеше да изчака сблъсъка да премине. Щеше да направи всичко по силите си, за да спре Ехоу.

Стъпвайки бавно и леко, Лилиен започна да се движи към изхода на стаята. Вглъбена в безшумното си измъкване, тя не забеляза няколкото паднали от рафта пред нея книги. Спъвайки се в тях, жената загуби равновесие и се хвана за близкия шкаф. За жалост, не успя да се задържи и падна на земята, повличайки зле закрепената мебел със себе си.