Алисън Ноел - Синя луна

Слагам слушалките в ушите си и увеличавам звука дотолкова, че да погълне всеки друг шум. Остават само въртящата се дъга от аури и няколко призрака (колкото и да внимавам, те винаги се оказват точно пред мен). Тръгвам към магазина на „Виктория Сикрет“, толкова съм концентрирана върху задачата си и музиката, че забелязвам Стейша и Онър чак когато се сблъсквам с тях.

— Боже мой! — пропява Стейша и тръгва към мен така стремително, като че ли на гърдите ми има етикет „Гучи на половин цена“.

— Сигурно се шегуваш — сочи тя към фееричния комбинезон в ръката ми. Съвършеният й маникюр се насочва към мънистата в средата, където се събират долната и горната цепка.

Нямам никакво намерение да го купувам, просто ми беше интересно, но тя извива надменно устни и аз започвам да се чувствам като пълна глупачка особено когато чувам обидните й мисли.

Хвърлям комбинезона и намествам слушалките в ушите, за да демонстрирам, че всъщност не съм чула нищо, и тръгвам към щанда за памучно бельо. То определено пасва повече на стила ми.

Измъквам една розова и една оранжева камизола, но веднага си казвам, че сигурно на Деймън няма да му допаднат. Вероятно предпочита нещо по-изтънчено, нещо с повече дантела и по-малко памук. От онези, дето им викат секси. Не поглеждам назад, но знам, че Стейша и вярното й куче ме следват по петите.

— Виж, виж, Онър, Откачалката не може да реши дали да се облече като долнопробни кучка, или като малко сладко момиченце — хихика се Стейша. — Да знаеш, че ще избере долнопробното. Сигурна съм. А и доколкото помня, Деймън няма да е очарован от памучното.

Замръзвам на място, стомахът ми и гърлото ми се свиват от безпричинна ревност. Но само за момент. Бързо възстановявам дишането и продължавам да оглеждам, като не показвам с нищо, че думите й са ме засегнали.

Знам точно какви за били взаимоотношенията й с Деймън и мога смело да заявя, че не са били нито долнопробни, нито сладки и невинни. Защото не е имало нищо. Деймън само се е преструвал, че я харесва, за да ме предизвика. Но дори и мисълта за подобна възможност кара стомаха ми да се гърчи.

— Хайде да вървим. Тя не ни чува — хваща я Онър за ръката. Онър мести поглед от мен на нея, после вади телефона си и за стотен път проверява дали най-после не е пристигнал отговор на съобщението й до Крейг.

Но Стейша не й обръща внимание. Шегата й харесва и не е склонна да остави нещата да приключат така безславно.

— О, много добре ме чува дори — усмихва се ехидно. — Не се оставяй айподът и слушалките да те заблудят. Тя може да чува всичко, което си говорим и мислим. Тя не е просто откачалка, а истинска вещица.

Обръщам им гръб, тръгвам към другия край на магазина и се заглеждам в сутиените, като междувременно си повтарям като развален грамофон: Не й обръщай внимание, не й обръщай внимание, съсредоточи се в пазаруването и тя ще си тръгне.

Но Стейша не си тръгва. Хваща ме за ръката и ме дърпа.

— Хайде, Евър, не се срамувай. Покажи й. Покажи на Онър каква ненормалница си.

Очите й ме фиксират и ме атакуват с поток от мрачна енергия, пръстите й стискат ръката ми толкова силно, че скоро ще се срещнат. Разбирам, че иска да ме ухапе, да ме накара да заговоря, както когато ме срещна в коридора на училището и аз изгубих контрол. Само че тогава тя го направи, без да иска. Още не знаеше за способностите ми. Сега го прави нарочно.

Онър започва да нервничи и да мрънка:

— Хайде, Стейша, остави я. Не ми е интересно тук.

Но Стейша й обръща гръб и стиска ръката ми още по-силно. Ноктите й се впиват в плътта ми.

— Хайде, покажи й! Кажи й какво виждаш! — шепне тя през зъби.

Затварям очи и се опитвам да потуша надигащата се буря в стомаха ми, из главата ми се въртят същите отвратителни картини, каквито видях и тогава в коридора: Стейша драска със зъби и нокти към върха на пирамидата и тъпче с крака тези под себе си. Включително и Онър. Особено Онър. Тя толкова се страхува да не изпадне от списък „А“, че е готова на всичко…

Бих могла да й кажа каква ужасна приятелка е Стейша, да разкрия гадната й същност, такава, каквато я видях аз… Бих могла да отскубна ръката на Стейша от моята и да я метна с такава сила, че да разбия с нея стъклената витрина и да я оставя да пльосне на улицата…

Бих могла, но няма да го направя. Защото онзи път, когато се изпуснах и казах на Стейша всички ужасни неща, видени от мен, се оказа, че направих огромна грешка. Не мога да си позволя да я направя отново. Сега крия много повече неща и трябва да внимавам. И тайните не са само мои, а и на Деймън.