Алисън Ноел - Синя луна

— Мисля, че английски. Защо? — изглежда ме изненадано тя.

— Нищо, просто… трябва да го видя.

— Добре. Както и да е. Но да знаеш, че според мен ти наистина мразиш нови хора — провиква се Хевън, но мен вече ме няма.

Спринтирам по коридора, съсредоточена върху енергията на Майлс. Завивам зад ъгъла, виждам врата от дясната страна и връхлитам в стаята, без да се замисля.

— С какво мога да ви помогна? — мести поглед от черната дъска учителят и се обръща към мен с парче тебешир в ръка.

Аз стоя там и се свивам от срам, когато слугите на Стейша започват да подхвърлят подигравки по мой адрес.

— Майлс — казвам, като едва си поемам дъх и соча към приятеля си. — Трябва да говоря с Майлс. Ще ви го отнема само за няколко секунди.

Учителят скръства ръце на гърдите си и ме гледа. Явно не е склонен да ми съдейства.

— Много е важно — уверявам го аз и виждам Майлс да затваря очи и да клати глава.

— Имате ли разрешение да излезете от клас? — пита учителят, придържайки се към правилата.

Разбирам, че мога да загазя и лъжата да се обърне срещу мен, но сега нямам време да се занимавам с правилника на гимназията — върховно творение на училищната бюрокрация, чиято цел е да ни запази цели и невредими. По принцип аз нямам нищо против него, но в момента въпросът е на живот и смърт.

Или поне може да е.

Не съм сигурна, но трябва да проверя.

Решавам да действам направо и се надявам разтревоженият поглед да ми помогне:

— Вижте — казвам тихо, — и двамата знаем, че нямам разрешително. Но ако ми направите тази услуга и пуснете Майлс за няколко секунди, обещавам да ви го върна веднага.

Той ме оглежда и изброява наум всички алтернативи: да ме изрита, да ме придружи до клас или да ме заведе в кабинета на директора Бъкли, но накрая кима към Майлс и казва:

— Добре. Но много бързо.

Двамата излизаме в коридора и щом вратата зад нас се затваря, аз протягам нетърпеливо ръка към Майлс.

— Дай ми мехлема.

— Какво? — зяпва учудено той.

— Мехлема. Онзи, дето ти го даде Роман. Дай ми го. Трябва да го видя — казвам и мърдам пръсти от нетърпение.

— Полудя ли? — прошепва Майлс и се оглежда тревожно, но освен нас и сивите стени наоколо няма никого.

— Не, казвам ти сериозно, дай ми го! — Фиксирам го с поглед. Не искам да го плаша, но ако се наложи, ще направя и това. — Хайде по-бързо. Нямаме цял ден на разположение.

— В раницата ми е.

— Иди го вземи.

— Евър, сериозно. Какво…

Скръствам ръце пред гърдите си и повтарям:

— Донеси го. Ще чакам.

Майлс прави кисела физиономия и влиза обратно в стаята. След малко се появява с малка бяла тубичка в ръка.

— Ето. Сега доволна ли си? — изръмжава и ми я подхвърля.

Хващам тубичката и я оглеждам старателно, въртя я от всички страни и търся дата и място на производство. Оказва се, че съм виждала тази марка по аптеките. Но как тогава…

— Виж, имам час, премиерата ми е утре и, повярвай ми, нямам нужда от допълнително напрежение. Така че, ако обичаш…

Протяга ръка и чака да му върна тубичката, за да влезе в час.

Но аз не му обръщам внимание. Търся следи от игла, изобщо, някаква следа, че съдържанието е подменено и вътре има нещо друго.

— Днес бях свидетел как двамата с Деймън развалихте компанията. Бях готов да си затворя очите, но това сега е прекалено. Наистина, Евър, или отвори капачката и го използвай, или ми го върни.

Но аз не отстъпвам. Обхващам тубичката с длан, затварям очи и се опитвам да го прочета . Оказва се, че е най-обикновен мехлем за пъпки. И за разлика от повечето, помага.

— Свършихме ли!? — кипва Майлс.

Отварям очи и му връщам тубичката. Малко е да се каже, че се чувствам засрамена. Но когато Майлс я слага в джоба си и се обръща към вратата, не мога да се въздържа да не измърморя:

— Значи си забелязал?

Думите ми изгарят езика.

— Какво да забележа? — поглежда ме ядосано той.

— Ами… липсата на интерес към човека с мехлема.

Майлс показва бялото на очите си и почти изговаря:

— Да, забелязах. Мислех си, че разбирате каква опасност ме грози, че се вълнувате заради мен, но се оказа, че двамата сте си достатъчни.

— Съжалявам — измънквам аз. — Много съжалявам.

Но преди да свърша, той вече е затворил плътно вратата между нас.

Шестия час имаме изобразително изкуство. Влизам в кабинета и си отдъхвам, когато виждам, че Деймън е вече там. Часът по английски при господин Робинс беше много натоварен, а на обяд нямахме възможност да поговорим, затова изгарях от нетърпение да го видя насаме поне за малко. Доколкото можем да бъдем сами в класна стая с още трийсет ученици.