Мерилин Кей: Днес го имаш, утре го губиш

Емили се изненада:

— Радваш се, че Аманда открадна тялото ти?

Сара кимна.

— Бяхме в ситуация, в която трябваше да използвам дарбата си. Но не исках да го правя, преди да стане абсолютно наложително. Ако Аманда не беше в тялото ми, можеше да се изкуша да използвам силата си по-рано — и тя седна на чина си.

Още веднъж Емили се зачуди защо Сара отказваше да използва дарбата си. Това беше загадка, която още не беше разрешена.

Накрая пристигна мадам.

— Добро утро, ученици. Няма да ви задържам. Повече ще говорим в редовните часове. Докато спомените ви са още пресни обаче, искам да ви попитам нещо. Какво влияние оказа преживяното върху способностите ви? Сега чувствате ли се по-различно?

— Аз да — отговори Кен. — Най-накрая имаше някаква полза от гласовете.

Чарлс също имаше какво да каже.

— Беше готино. Използвах дарбата си, за да спася Емили. Онази жена можеше да я убие, но…

— Човек никога не знае — каза Емили. — Благодаря ти, Чарлс.

Мадам погледна Емили.

— Ами ти, Емили? Промени ли се отношението ти към дарбата ти?

Емили си пое дълбоко въздух.

— Да. Вече знам, че имам дарба и че тя не е по-лоша от другите. Сега, като погледна назад, се оказва, че всичките ми видения са се сбъднали.

Мартин я прекъсна.

— Чакай малко. Каза, че обирът ще успее, а не стана така.

Емили кимна.

— Това беше мое заключение. Видях Трейси да влиза в трезора и видях как ти строши вратата. Видението не ми показа края на обира… аз сама си го измислих.

— Ами двете различни видения за мен? — попита Аманда. — За мен като Сара, искам да кажа. Първо каза, че ще развия дарбата й, а после, че няма.

— Защото падна — отвърна простичко Емили. — А това не го бях видяла. Ти нямаше да успееш да спреш Джордж. Ти обаче падна и предполагам тогава Сара те е избутала от тялото си. Сара се осъзна и накара Джордж да замръзне. Във видението видях всички възможности — тя се усмихна. — Може някой да е полирал пода същия ден, да е прелетяла пеперуда и там, откъдето е минала, подът да е станал още по-излъскан.

Мадам се усмихна.

— Ефектът на пеперудата. Сигурно оказва влияние върху виденията.

— Има и още нещо — продължи Емили. — Трябва да се науча да отделям онова, което виждам, от онова, което ми се иска да видя. Видях Мартин да вдига дивана и той го направи. Надявах се да го хвърли и да строши вратата, но това го нямаше във видението. И трябва да се науча да търся детайлите. Календари, часовници, вестници — всичко, което може да ми каже за кой ден и по кое време става въпрос. Трябва да обръщам внимание как изглеждат хората. Дали имат тен например. Това може да значи, че виждам какво ще се случи през лятото.

После им разказа за видението, което беше имала за прическата на майка си и как то не се беше сбъднало.

— Като се върна назад осъзнавам, че във видението майка ми беше с дебело палто. Ще съсипят косата й през зимата — тя се усмихна. — Няма значение. Знам, че трябва още да работя. Трябва да се науча да разглеждам и тълкувам виденията си. Поне сега обаче съм сигурна, че имам дарба. И че тя има някаква стойност.

— Много добре — насърчи я мадам. — Сега можеш рационално да използваш дарбата си.

Емили беше в добро настроение, когато двете с Трейси излязоха от часа.

— Да ти кажа ли кое беше най-хубавото в цялата ситуация? — обърна се тя към нея. — Майка ми ми подари мобилен телефон. Разбира се, сигурно ще ми се обажда през десет минути — тя потръпна и спря. — Забравих блузата си в стаята. Ще се върна да я взема.

— Ще се видим на обяд — каза Трейси.

Емили тръгна към класната стая, но пред вратата чу гласове и спря. Мадам и Джена разговаряха.

Знаеше, че не е редно да подслушва, но нещо в настоятелния тон на Джена я задържа.

— Прочетох мислите й, мадам. На Клеър. Преди да избяга. Беше само за миг, но научих нещо. Тя не се интересуваше от обира на банката. Това беше тест за нас. За някои от нас.

— От това се страхувах — отвърна мадам. — Какво искаше да разбере? Силата на дарбите им?

— Да, но имаше и още нещо. Искаше да види колко ще се съпротивляват. Дали могат да бъдат манипулирани и заставени да направят нещо. Знам защо не отвлякоха мен. Защото, ако бях прочела мислите им, щях да разбера какво са замислили. Нямам представа обаче защо не взеха Чарлс или Кен. Или Аманда. Е, те всъщност отвлякоха Аманда, но стана случайно. Проблемът е, че отвличането нямаше нищо общо с обира на банката. Беше експеримент, мадам.

— И тя остана ли доволна от резултата? — попита мадам.