Мерилин Кей - Днес го имаш, утре го губиш

Джордж не беше добър актьор.

— Ъъъ, ъъъ — каза той равно. — Ъъъ. Дайте ми пари.

— Сега, Сара, започни да го дразниш.

— Дръпни се! Задържаш опашката. Само идиотите не знаят как работят банките! — сопна се Аманда-Сара.

— Това достатъчно ли ще бъде да се появи силата ти, Мартин?

Мартин изглеждаше обиден.

— Мога да извикам силата си, когато поискам.

Аманда-Сара се намеси.

— Ако не е достатъчно, мога да продължа. Мога да го ядосам и да го накарам да избухне.

„Трябва ли да е толкова отзивчива?“ , помисли си Емили. Тя познаваше Аманда и почувства облекчение, че ще бъде заложник вместо нея. На Аманда й пукаше само за себе си, но Емили не можеше да й повярва, че беше паднала толкова ниско… Възможно ли беше Аманда да е предателят? Имаше толкова вероятни шпиони. Емили не вярваше, че може да се отчае до такава степен, но сега стигна до неподозирани дълбини и тъмният облак отново я обгърна отвсякъде. Нямаше нужда от видение — ясно се виждаше, че бяха обречени.

Репетицията продължи. Джордж отново пое ролята на охрана, а Мартин играеше себе си. Той се направи, че чупи въображаема врата и дори добави звукови ефекти.

— Емили, застани пред охраната — нареди Клеър. — Сара, не й позволявай да мръдне.

— Добре — каза Аманда-Сара и впери поглед в Емили.

Емили се напрегна в очакване студена тръпка да премине през тялото й. Нищо не се случи. Знаеше, че може да се движи, ако пожелаеше.

Значи Аманда не беше овладяла съвсем силата на Сара — поне не още. Емили обаче нямаше намерение да я издава. Тя застана неподвижно и задържа дъха си.

Клеър кимна леко.

— Това е всичко. Ще тръгнем за банката в шест часа.

— В шест банките са затворени — изтъкна Трейси.

— Националната северозападна асоциация работи до седем веднъж седмично — уведоми я Клеър. — Тоест днес. Трейси, ела с мен. Искам да ти подскажа някои начини, които ще ти помогнат да запомниш цифрите. Ако някой е гладен, на масата в кухнята има бисквити.

Емили гледаше как всички тръгнаха към трапезарията. Тя не беше гладна, а и имаше причина да иска да остане сама. Усещаше сълзи в очите си и не искаше някой да види, че плаче.

Щеше да се случи точно както във видението. Е, поне сега знаеше, че наистина имаше дарба да вижда бъдещето. Това не я утеши. След час и половина щяха да я принудят да обере банка и тя не можеше да направи нищо. Никой нямаше да пострада — бяха прекалено ценни за Клеър. Просто цял живот щяха да бъдат престъпници.

Аманда-Сара се върна в дневната. Емили бързо отвори очи, но не беше необходимо — крадлата на тела почти не я погледна.

— Да си виждала часовника ми? Искам да кажа, часовникът на Сара? Оставих го някъде тук.

— Как изглежда?

— Старомоден, с натруфени перли отгоре. Не стига, че съм с изгризаните нокти на Сара, а и трябва да нося гадните й бижута… А, ето го.

Емили я гледаше учудено.

— Как успяваш да се държиш толкова… нормално? Не си ли разтревожена?

Аманда-Сара сви рамене.

— О, сигурна съм, че съвсем скоро ще се върна в тялото си. Няма да остана с вас цял живот.

— Ами ние? — попита Емили.

— Не се тревожи — отвърна Аманда-Сара. — Когато отидем в банката, ще ги спра. Не исках да го правя, докато репетирахме, защото не бях сигурна, че ще успея да контролирам и тримата едновременно. Като стигнем банката обаче, ще накарам Клеър да замръзне в колата. Тя ще ми позволи да се доближа до нея, защото ме харесва. После, вътре в банката, ще блокирам Джордж и Хауърд. Разбра ли сега? Ще бъде лесно.

Емили въздъхна.

— Вярваш, че можеш да накараш Клеър, Джордж и Хауърд да не мърдат?

— Накарах теб да замръзнеш, нали?

— Престорих се.

Момичето се намръщи.

— Има шанс да овладея дарбата на Сара по-добре, докато стане време да тръгнем за банката. Само че не е сигурно. Когато бях в тялото на Трейси, не можех да оставам невидима дълго време.

Емили се свлече на един стол. Някъде в дълбините на съзнанието си сигурно се беше надявала, че ще успеят да се измъкнат. Това обаче беше невъзможно.

— Успокой се — каза Аманда-Сара. — Може би ще успеем да избягаме в банката. Не знаем какво ще стане.

— Но аз знам какво ще стане — напомни й Емили. — Затова съм толкова отчаяна.

Аманда-Сара се замисли.

— Не разбирам. Защо мислиш, че точно така ще се случи? Виждаш какво би могло да се случи, но то не е абсолютно сигурно, нали? Бъдещето може да се променя.

— Какво искаш да кажеш?

— Не си ли чувала за ефекта на пеперудата? Гледах един филм. Пеперуда може да махне с криле в Бразилия и да причини земетресение в Япония. Или нещо друго. Тайфун например.