Мерилин Кей - Днес го имаш, утре го губиш

За пореден път жената беше променила външния си вид. Сега приличаше на знаменитост — на певица или на актриса. Косата й отново беше руса, но този път беше дълга и гъста, чуплива и блестяща. Имаше висящи обици със скъпоценни камъни и носеше лъскава червена рокля и обувки с тънък ток. Аманда-Сара си пое рязко въздух.

— О, изглеждаш адски секси! — възкликна тя.

Човек трудно можеше да долови някаква реакция в прозрачните очи на Клеър, но Емили можеше да се закълне, че й стана приятно.

— Мислиш ли? — попита Клеър.

— О, да — отвърна Аманда-Сара. — Роклята много ми харесва. Според мен това е твоят стил.

Емили и Трейси се спогледаха. Типично за Аманда! Клеър можеше да е олицетворение на самото зло, но Аманда пак щеше да бъде впечатлена от вида й.

А може би Аманда се преструваше, че й се възхищава. Може би се опитваше да се сближи с Клеър, да спечели доверието й и да помогне на съучениците си. За пореден път на Емили й се прииска Джена да беше тук. Тя можеше да чете мисли и това щеше да е много полезно. По-полезно от второкласните предсказания, които тя правеше.

— Червеното много ти отива — продължи Аманда, но Клеър беше насочила вниманието си към Мартин.

— Лесно ли вдигна дивана?

Мартин изглеждаше доволен.

— Разбира се. Изобщо не беше тежък. Можех да го хвърля в другия край на стаята.

Джордж беше силно заинтригуван.

— И не се подготвяш по никакъв начин? Не е нужно да изпадаш в транс или нещо такова?

— Не — каза Мартин безгрижно. — Аз съм един средностатистически супергерой.

— Глупости! — промърмори Аманда.

Клеър я чу.

— Какво каза, Сара?

— Не може просто да щракне с пръсти и да се превърне в Супермен.

— Аманда! — изсъска Трейси. — Тоест Сара!

Както винаги обаче, Аманда беше прекалено погълната от себе си, за да разбере предупреждението.

— Държи се, сякаш може да го прави по поръчка. Първо някой трябва да го ядоса, направо да го разплаче. Чак тогава силата му се проявява.

— Интересно — каза Клеър. — Добре, време е да започваме.

— Ще обираме банка сега? — попита Трейси невярващо.

— Не. Не точно сега — отвърна Клеър. — Първо ще репетираме. Предполагам, досега сте използвали дарбите си поотделно за собствена изгода. Доколкото знам обаче, не сте работили в екип и не сте комбинирали силите си за постигане на една обща цел.

— Кой ви каза? — попита Трейси. — Ние не ви познаваме. Видяхме ви за пръв път, когато ни доведохте тук.

Клеър я погледна студено.

— Наблюдаваме ви от известно време, Трейси. И сме наясно кой какво може.

На Емили й стана лошо. Това означаваше само едно — в класа имаше шпионин. Чарлс? Това обясняваше защо не беше тук. Може би той беше един от тях.

После се сети за още една възможност и й стана дори още по-зле. Мадам… Тя ги познаваше по-добре от когото и да е. Учениците й се доверяваха. Знаеше силните и слабите им страни. Възможно ли беше да играе роля? Нима мадам ги беше предала на тези хора?

Досега не беше пробвала да види бъдещето на мадам.

— Да започваме — каза Клеър. — Хауърд!

Набитият мъж влезе бързо в стаята. Той потриваше доволно ръце.

— Ще репетираме ли? Може ли аз да съм управителят на банката?

— Да, добре — каза Клеър, но Емили забеляза сарказма, който проблесна в изражението й. Очевидно Клеър не уважаваше много Хауърд. Защо го търпеше тогава?

Клеър посочи дивана.

— Това ще е гишето на банката. Библиотеката ще е входът. Трейси, Мартин и Сара, вървете и застанете пред библиотеката. Емили, къде ще бъде охраната?

Емили впи поглед в нея. Клеър въздъхна.

— Сара, накарай Емили да ни каже къде ще бъде охраната.

„Аманда вече може и да е в състояние да ме накара“ , помисли си Емили. „Кой знае какво може да прави.“

— Добре, добре. Ще ви кажа. Той ще е до вратата.

Клеър я изгледа внимателно.

— Дали не лъжеш? Е, няма значение. Охраната ще е в униформа. Сара без проблем ще разбере кой е. Джордж, застани там. Ти ще си охраната. Така. Трейси, Мартин и Сара ще влязат заедно, но Трейси ще бъде невидима. Трейси, изчезни.

— Сега ли? — попита Трейси.

— Имаме време само за една репетиция — каза Клеър. — Трябва да покрием всичко. Изчезни.

Трейси скръсти ръце на гърдите си.

— А ако не искам?

— Ще наредя на Сара да те принуди.

— А ако Сара откаже? — попита Трейси.

Клеър се беше държала ужасно студено, но не можеше да се сравни с начина, по който сега изгледа Трейси. Сякаш изстрелваше ледени висулки с очите си.

— Имаш ли представа къде ще бъде Емили, докато вие сте в банката? Тя ще е в колата с мен. А аз ще нося оръжие. Разбираш ли накъде бия?