Лиан Хърн - Началото (Първа част)

Когато навлязоха в периода на своето мъжко съзряване, те изживяваха заедно и първите пориви на желанието. Шигеру често изпитваше копнеж по девойката от реката, макар че оттогава не я бе виждал, и се улавяше, че се е втренчил с желание в очертанията на коленичилата на прага прислужница, в белия й тил, в извивките на тялото й под меката роба. Макар и година по-малък, Кийошиге бе твърде развит за възрастта си и изпитваше същата възбуда. Съвсем естествено за тъй близки приятели, те се обърнаха един към друг, откривайки насладите на тялото, запечатвайки със страст своята свързаност. Веднъж една от прислужниците, година или две по-голяма от Шигеру, влезе в стаята и ги изненада, взе да се извинява, но дишането й се ускори и страните й поруменяха; тя разхлаби робата си и се присъедини към тях, обладана от желание. В продължение на две седмици Шигеру бе като омагьосан от нея — чувстваше се омаян от кадифената й кожа и от начина, по който желанието й си съперничеше с неговото без всякакъв свян — докато един ден тя внезапно изчезна, а той получи нареждане да се яви при баща си.

За негова изненада двамата се оказаха съвсем сами в помещението — не си спомняше някога да се е срещал с баща си без присъствието на главните васали или на чичовците си. Владетелят Отори му даде знак да се приближи и когато двамата седнаха коляно до коляно, баща му впери изпитателен поглед в лицето му.

— Както се вижда, вече си почти мъж и трябва да се научиш как да се държиш с жените. Те са сред най-големите удоволствия в живота и насладата от тях е съвсем естествена. Но положението ти те задължава да съблюдаваш определени норми — нямаш право да се отдаваш на подобни забавления така свободно, както го правят другарите ти. Това е въпрос на наследственост и законност. Въпросната девойка е изпратена далече. Ако е заченала дете, то може да създаде проблеми, особено ако не сме наясно дали ти си бащата или Кийошиге. Когато му дойде времето, ще ти осигуря наложница, която ще бъде единствено твоя. Ще е най-добре да не зачева от теб. Твоите деца трябва да бъдат родени от законната ти съпруга. Разбира се, ще ти бъде уреден брак, но все още си твърде млад, а и на този етап не разполагаме с подходящ съюз.

Гласът му се промени едва доловимо. Той се приведе и заговори почти шепнешком.

— Освен това трябва да те посъветвам да не се привързваш. Няма нищо по-жалко от един мъж, който е пренебрегнал дълга си, отклонил се е от своята цел или е обезсилен по някакъв начин заради любовта си към жена. Ти си млад, а младите са много уязвими. Бъди нащрек! Много жени не са това, което изглеждат. Ще ти разкажа за собствените си преживявания. Надявам се, че това ще те предпази да не допуснеш моята грешка… която не ми дава мира цял живот.

Шигеру се улови, че той самият се привежда, за да не изпусне нито дума.

— Бях горе-долу на твоята възраст… на петнайсет… когато започнах да забелязвам едно от момичетата, които работеха тук… една прислужница. Не беше красива, но в нея имаше нещо, което ми се стори невероятно привлекателно, неустоимо. Беше преизпълнена с живот и много грациозна, но изглеждаше затворена в себе си. Проявяваше дълбоко и искрено уважение, начинът, по който изпълняваше задълженията си, бе безукорен, но нещо се таеше в изражението й, все едно се подсмихваше… на мъжете като цяло, на владетелите в крепостта, в това число и на мен. Знаеше как се чувствам — беше много проницателна и наблюдателна… имаш чувството, че чете мислите ти… Една нощ дойде при мен, когато бях сам, и ми се отдаде. И за двама ни това бе първо подобно изживяване, бях като обсебен от нея, а и самата тя често ми казваше, че ме обича. Моят баща беше разговарял с мен, както аз сега с теб, беше ме предупредил за опасностите от това да спиш с прислужници и за глупостта да се влюбиш, но аз сякаш не бях способен да устоя на чувството си. То наистина бе по-силно от мен.

Той млъкна, потънал в спомени за някогашната си младост.

— Както и да е, един ден съвсем неочаквано тя дойде при мен и ми каза, че трябва да говорим. Беше по времето, определено за учене. Аз очаквах един от моите преподаватели и се опитах да я отпратя. Но в същото време не можах да се сдържа и я грабнах в обятията си. Учителят ми пристигна, но аз го помолих да изчака с оправданието, че не се чувствам добре. Опитах се да я скрия, но нямаше нужда — тя го бе чула да приближава много преди мен и сякаш се бе стопила. От нея нямаше и следа, стаята изглеждаше празна. И когато учителят ми си тръгна, тя се появи отново. Ей така изведнъж, от нищото… изникна и застана пред мен. През главата ми преминаха всички странности, които знаех за нея — необичайно острия й слух, странните линии върху дланите й, които сякаш разсичаха ръката й на две. Помислих си, че вече разбирам сляпото си увлечение — явно тя ме бе омагьосала. Реших, че е някаква магьосница. Осъзнах с болезнен ужас рисковете, които бях поел. И тогава тя ми каза коя е… една от Племето.