Лиан Хърн - Пророчеството

Само това, че чух името й, за мен бе като удар в корема.

— Видя ли владетелката Ширакава?

Той кимна.

— Казаха ми, че била на смъртно легло — сърцето ми блъскаше тъй силно, сякаш всеки миг щеше да изскочи от гърлото ми.

— Беше тежко болна, но се оправи. Лекарят на владетеля Фудживара й спаси живота.

— Жива ли е? — мъждукащата лампа сякаш засия и изпълни със светлина колибата. — Каеде е жива?

Той се взря изпитателно в лицето ми, а върху неговото се изписа болка.

— Да, и съм неимоверно благодарен, защото, ако беше умряла, виновникът, нанесъл фаталния удар, щях да бъда аз.

Намръщих се, опитвайки се да разтълкувам думите му:

— Какво се е случило?

— В имението на Фудживара я знаят като владетелката Отори. Хората вярват, че владетелят Шигеру се е оженил за нея тайно в Тераяма в деня, когато пристигна на гроба на брат си — същия, в който и ние с теб се запознахме. Аз не очаквах да я видя в къщата на владетеля Фудживара. Не ми бяха казали за брака й. Бях напълно слисан, когато ми я представиха. Предположих, че си се оженил за нея и че самият ти си в имението. И го изтърсих. Не само че разкрих пред себе си силата и природата на собствената си обсебеност от теб, за която се заблуждавах, че вече отминава; за един миг аз опровергах версията й в присъствието на баща й…

— Но защо й е трябвало да твърди подобно нещо?

— Защо всяка жена твърди, че е омъжена, когато не е? Тя замалко не се спомина, защото пометна.

Бях загубил дар слово. Макото продължи:

— Баща й ме разпита за брака. Знаех, че не се е състоял в Тераяма. Опитах се да се измъкна, без да му отговарям направо, но той вече имаше своите подозрения, а и аз бях казал достатъчно, за да ги потвърдя. Тогава не го знаех, но психиката му от известно време била твърде нестабилна и той често заявявал, че ще си отнеме живота. Разрязал си корема в нейно присъствие и по всяка вероятност шокът е предизвикал помятането.

Обадих се глухо:

— Детето е било мое… Тя трябваше да бъде моя съпруга… И ще стане.

Но когато чух собствените си думи, предателството ми към Каеде сякаш стана още по-голямо. Дали някога щеше да ми прости?

— Така предположих и аз — каза той. — Но кога? Какво си възнамерявал? Жена от нейния ранг и фамилия?

— Мислехме за смъртта. Случи се в нощта, в която Инуяма падна. Не искахме да умрем без… — не бях способен да довърша.

След малко Макото продължи:

— Не можех да намеря покой. Страстта ми ме бе запратила обратно в света на страданието, от който си мислех, че мога да избягам. Чувствах, че бях причинил непоправимо зло на друго живо същество, макар и само жена, но в същото време някаква обладана от ревност част от мен искаше тя да умре, защото знаех, че ти я обичаш, вероятно тя теб също. Виждаш, че не крия нищо. Трябва да ти разкажа най-лошото за себе си…

— Аз съм последният, който би те осъдил. Собственото ми поведение доведе до далеч по-жестоки последици.

— Но ти принадлежиш към този свят, Такео, ти живееш в него. А аз исках да бъда различен… Върнах се в Тераяма и помолих игумена за разрешение да се оттегля в тази малка колиба, където да се посветя на Просветления чрез свирене на флейта, макар че отдавна вече не се надявам да бъда дарен с върховната милост на Бога, защото изобщо не съм достоен за нея.

— Ние всички живеем в този свят. Къде другаде да живеем? — докато говорех, сякаш чувах гласа на Шигеру: „Както реката е винаги на прага, така и светът е винаги отвън. И ние трябва да живеем в него.“

Макото бе вперил поглед в мен с внезапно разведрено лице и светнали очи.

— Това ли е посланието, което трябва да чуя? Затова ли си пратен при мен?

— Приятелю, та аз не съм наясно с плановете за собствения си живот! Как бих могъл да проумея твоите? Но това бе едно от първите неща, които научих от Шигеру. Трябва да живеем в света.

— Тогава нека го приемем като негов завет — промълви Макото и видях как жизнеността му взе да се възвръща. Той сякаш се бе примирил със смъртта, но сега пред очите ми се връщаше към живота. — И ти възнамеряваш да изпълниш желанията му?

— Ичиро ми каза, че трябва да отмъстя на чичовците му и да предявя претенции за наследството си. Това и смятам да сторя. Но как ще го постигна, нямам представа. Освен това трябва да се оженя за госпожица Ширакава. Това също бе желание на Шигеру.

— Владетелят Фудживара я иска за съпруга — каза предпазливо Макото.

Щеше ми се да подмина репликата му. Не можех да повярвам, че Каеде би се омъжила за някой друг. Последните й думи към мен бяха: „Никога няма да обичам друг освен теб.“ А преди това бе казала: „В безопасност съм единствено с теб.“ Знаех с каква репутация се бе сдобила — че всеки мъж, който я докосне, умира. Аз бях споделил ложето й и бях оцелял. Бях я дарил с дете. И я бях изоставил. Едва не се бе споминала и бе загубила детето ни… дали някога щеше да ми прости?