Лиан Хърн - Пророчеството

— Разбрах, че си била на косъм от смъртта… — каза той, но не можа да продължи. След малко заговори с усилие: — Муто Шизука с теб ли е?

— Да.

— И имаш васал от Племето на име Кондо Киичи?

Тя кимна.

— Трябва да ги отпратиш. Засега остави другите си хора тук. Имаш ли още една жена, която да те придружи?

— Да — отвърна Каеде. — Но мисля, че Шизука не би сторила нещо, което да ти навреди — още докато говореше, си помисли: „Всъщност откъде съм толкова сигурна? Може ли наистина да имам доверие на Шизука? А на Кондо? Вече съм била свидетел на неговата безпощадност.“

— Племето ме осъди на смърт — поясни Такео. — По тази причина всеки от тях представлява опасност за мен.

— А не е ли опасно да излизаш вън от храма просто така?

Той се усмихна:

— Никога не съм позволявал някой да ме затваря и да не ме пуска навън. През нощта предпочитам да проучвам околността. Трябва да познавам терена, в случай че Отори замислят да ме нападнат през границата. Тъкмо се връщах, когато изведнъж видях Раку. И той ме позна. Чу ли го?

— Не, но знам, че той също те чака — каза тя и усети как в корема й плъзва тъга. — Всички ли желаят смъртта ти?

— Няма да успеят. Още не. Довечера ще ти обясня защо.

Тя изпита неистов копнеж да се озове в прегръдките му. Усети как тялото й се устреми към неговото. В същия момент той откликна и я пое в обятията си. Тя почувства ударите на сърцето му, устните му, които докоснаха врата й. В следващия миг той прошепна:

— Някой вече е буден. Трябва да тръгвам — тя не бе чула нищо. Такео се отдръпна нежно от нея. — До довечера — прошепна.

Каеде отправи поглед към него, дирейки очите му, с тайната надежда да потъне в сън, но Такео вече го нямаше. Не можа да сподави тревожния си вик. Нямаше и следа от него, нито в двора, нито отвъд. Чановете звъннаха рязко, сякаш раздвижени от дъха на някой, който минава под тях. Сърцето й блъскаше в гърдите. Нима току-що бе видяла неговия призрак? Сънуваше ли и ако бе така, какво щеше да завари, когато се събудеше?

— Какво търсите тук, господарке? — попита Манами с писклив от тревога глас. — Ще простинете до смърт!

Каеде се загърна по-плътно в робата си. Наистина трепереше.

— Не можах да спя — каза тя бавно. — Сънувах сън…

— Влезте вътре. Ще пратя да ви донесат чай — Манами нахлузи сандалите си и пое припряно през двора.

Покрай стрехите се стрелкаха лястовици. Конете изцвилваха от време на време, докато ги хранеха. Както и по-рано, Каеде безпогрешно разпозна пръхтенето на Раку. Въздухът бе остър, но тя усещаше и аромат на цъфнали цветчета. Сърцето й преливаше от надежда. Не беше сън. Не беше сън! Такео беше тук. След няколко часа щяха да бъдат заедно. Не искаше да влиза вътре. Искаше да остане тук, където го бе видяла, да си спомни погледа му, докосването му, уханието му.

Манами се върна. Носеше поднос с чаши и чай. Смъмри я отново и я накара да влезе в стаята. Шизука тъкмо се обличаше. Хвърли поглед към Каеде и възкликна:

— Да не сте видели Такео?

Каеде не отвърна веднага. Взе си чаша чай от Манами и отпи бавно. Знаеше, че трябва да внимава какво говори — Шизука бе от Племето, а те бяха осъдили Такео на смърт. Тя го бе уверила, че Шизука няма да му причини зло, но как можеше да е сигурна? Въпреки това установи, че не може да владее изражението си, че не може да спре да се усмихва, все едно маската се бе счупила и паднала.

— Отивам в храма… Веднага! — рече тя. — Трябва да се приготвя. Манами ще дойде с мен. Шизука, можеш да тръгнеш още днес да видиш синовете си. Вземи със себе си и Кондо…

— Ама аз мислех, че Кондо ще дойде с вас в Инуяма — възпротиви се тя. — Да ви пази…

— Промених си решението. Той идва с теб. И двамата трябва да тръгнете незабавно!

— Така е заръчал Такео, нали? — усмихна се Шизука. — Не можете да се преструвате пред мен, господарке. Знам, че сте го видели…

— Казах му, че няма да му причиниш зло — продължи Каеде. — Така ли е?

Шизука отвърна рязко:

— По-добре не ми задавайте този въпрос. Но ако не го видя, няма как да му навредя, нали? Колко време възнамерявате да останете в храма? Не забравяйте, че Араи ви очаква в Инуяма…

— Не знам, Шизука, не знам… Всичко зависи от Такео — не можа да се сдържи и продължи: — Той ми каза, че иска да се оженим. И ще го сторим.

— Не бива да правите нищо, преди да се видите с Араи — каза Шизука настоятелно. — Ако се омъжите без одобрението му, ще го засегнете. Това за него ще бъде тежко оскърбление. Не можете да си позволите да го превърнете в свой враг. Той е вашият най-силен съюзник. Ами владетелят Фудживара? Та вие сте като сгодена за него. И него ли ще уязвите?