Лиан Хърн - Възмездието

Фамилията Муто:

Муто Кенджи — учител на Такео, господарят (1).

Муто Шизука — племенница на Кенджи и компаньонка на Каеде (1).

Зенко; Таку — нейни синове (3).

Муто Сейко — съпруга на Кенджи (2).

Муто Юки — тяхна дъщеря (1).

Муто Юзуру — братовчед (2).

Кана; Мияби — прислужници (3).

Фамилията Кикута:

Кикута Исаму — истинският баща на Такео (п.).

Кикута Котаро — негов братовчед, господарят (1).

Кикута Госабуро — по-малък брат на Котаро (2).

Кикута Акио — техен племенник (1).

Кикута Хаджиме — борец (2).

Садако — прислужница (2).

Фамилията Курода:

Курода Шинтаро — известен наемен убиец (1).

Кондо Киичи (2).

Имаи Казуо (2).

Кудо Кейко (2).

Владетелят Фудживара — благородник, прокуден от столицата и пратен в изгнание (2).

Мамору — негово протеже и компаньон (2).

Оно Риеко — негов братовчед (3).

Мурита — васал (3).

Мацуда Шинген — игумен на Тераяма (2).

Кубо Макото — монах, най-близкият приятел на Такео (1).

Джин-Емон — бандит (3).

Джиро — син на земеделец (3).

Джо-Ан — низвергнат от обществото (1).

Раку — сив, с черна грива и опашка; първият кон на Такео, впоследствие го подарява на Каеде.

Кю — черен, принадлежал на Шигеру, изчезнал в Инуяма.

Аои — черен (полубрат на Кю).

Ки — дорестият кон на Амано.

Шън — дорестият кон на Такео (много интелигентен).

Перото лежеше в дланта ми. Държах го внимателно, със съзнанието за неговата възраст и крехкост. Въпреки годините белотата му все още бе прозирна, а яркочервените връхчета по края — все така искрящи.

— Произхожда от крилото на свещената птица хоо 5 5 Митична птица в редица източни митологии, сродна с птицата феникс, персонаж и от сериите „Покемон“. Според легендата появата й е предвестник на мира, перата й преливат в седем цвята, живее в основата на дъгата и може да предсказва бъдещето. — Б.пр. — обясни ми Мацуда Шинген, игуменът на храма в Тераяма. — Твоят осиновител Шигеру го е получил, когато е бил едва петнайсетгодишен — дори по-млад, отколкото си ти сега. Споменавал ли ти е за него, Такео?

Поклатих глава. Двамата с Мацуда стояхме в неговата стая в единия край на манастира, недалеч от главния двор на храма. Отвън, заглушавайки обичайните звуци на светата обител и монотонното припяване и камбаните, долиташе напрегнатият шум от подготвителни дейности и от множество хора, които пристигаха и заминаваха. Чувах Каеде, съпругата ми, зад портите да разговаря с Амано Тензо за проблемите, свързани с изхранването на армията ни по време на похода. Готвехме се да поемем към Маруяма — голямото владение в Западната провинция, на което Каеде бе законна наследница, — за да го изискаме от нейно име… и ако се наложеше, да се сражаваме за него. Откакто зимата бе свършила, към Тераяма се стичаха воини, за да се присъединят към мен, и понастоящем вече разполагах с близо хиляда души, разквартирувани в постройките на храма и в околните села, без да се броят местните земеделски стопани, които също подкрепяха делото ми.

Амано бе родом от Ширакава — наследственото имение на съпругата ми — и нейният най-доверен васал, отличен конник и опитен с всички животни. В дните непосредствено след сватбата ни Каеде и нейната помощница Манами бяха проявили значителни умения в подготовката и разпределението на храна и потреби. Обсъждаха всичко с Амано и го пращаха да предава решенията им на мъжете. Онази сутрин той пресмяташе волските коли и товарните коне, с които разполагахме. Опитах се да престана да слушам, да се съсредоточа върху онова, което ми казваше Мацуда, но бях неспокоен и изгарях от желание да потеглим.

— Имай малко търпение — рече Мацуда меко. — Това ще отнеме само минута. Какво знаеш за свещената птица?

Неохотно насочих вниманието си отново към перото в дланта си и се опитах да си припомня какво ми бе обяснил моят предишен учител Ичиро, докато живеех в къщата на владетеля Шигеру в Хаги.

— Знам, че е легендарна свещена птица, която се явява във време на справедливост и мир. И се изписва със същия йероглиф както името на моя клан — Отори.

— Правилно — усмихна се Мацуда. — Не се явява често, тъй като в днешно време справедливостта и мирът са рядкост. Но Шигеру я е видял и аз смятам, че образът й го е вдъхновил да се посвети на тези добродетели. Тогава му казах, че свещените пера са обагрени с кръв, и наистина неговата кръв, неговата смърт продължават да ни призовават към действие — както теб, така и мен.