Лиан Хърн - Разгромът

Нави писмото и го остави при всички други, които вече бе написал на Каеде. Бе повтарял тази история многократно, в различни варианти, понякога разкривайки тайната на Мая, друг път включвайки благородни слова за сбогуване до Каеде, до себе си, уж изречени от Такео. Тази неразкрасена версия според него най-много се доближаваше до истината. При все това не можеше да я изпрати, тъй като не знаеше къде е Каеде, нито дори дали е жива.

Листата бяха окапали; дърветата бяха оголели; последните прелетни птици бяха прекосили небето в дълги низове, които наподобяваха щрихи, оставени от единствено бръсване на четката, когато Каеде пристигна в Тераяма по пълнолуние в единайсетия месец. Водеше със себе си Сунаоми и Чикара.

— Радвам се да видя тук Сунаоми — рече Гемба, когато излезе да ги посрещне. Беше се запознал със Сунаоми предната година, когато момчето бе видяло хоо . — Желанието на съпруга ви бе той да дойде при нас.

— Те нямат къде другаде да идат — отвърна Каеде. Не искаше да каже повече пред децата. — Вървете с владетеля Гемба — подкани ги тя. — Той ще ви покаже къде ще живеете.

— Дъщеря ви отиде в гората с Харука — рече Гемба.

— Дъщеря ми е тук? — възкликна Каеде. Почувства слабост и продължи с мъка: — Коя от дъщерите ми?

— Мики — отвърна Гемба. — Владетелко Отори, елате и седнете. Пристигате от дълъг път; денят е студен. Ще доведа Макото и той ще ви разкаже всичко.

Каеде почувства, че е на ръба на силите си и всеки миг може да рухне. Седмици наред бе вцепенена от мъка и отчаяние. Беше се оттеглила в онова състояние, наподобяващо вледененост, което я бе съхранило, когато бе млада и самотна. Тук всичко напомняше за Такео със свежа яснота. Несъзнателно бе подхранвала илюзията, че ще го намери в храма, макар че бе научила за смъртта му. Сега виждаше колко глупава бе тази надежда — него го нямаше, Такео бе мъртъв и тя никога повече нямаше да го види.

Зазвучаха храмовите камбани и тя осъзна, че чува тропот на нозе по дървени подове. Гемба каза:

— Нека да отидем в главното помещение. Ще наредя да донесат мангал и чай. Изглеждате премръзнала.

Топлото му отношение я срина. От очите й рукнаха сълзи. Чикара също захлипа. Сдържайки с усилие собствените си сълзи, Сунаоми каза:

— Не плачи, братко. Трябва да бъдем силни.

— Елате — рече Гемба. — Ще ви донесем нещо за ядене, а нашият игумен ще разговаря с владетелката Отори.

Стояха в сводестата галерия около манастирския двор. Каеде видя Макото, който идваше към тях от противоположната страна, почти тичайки по застланата с чакъл пътека между оголелите вишневи дръвчета. На лицето му бе изписано изражение, което тя не можа да понесе. Сведе глава и закри очи с ръкава си. Макото я хвана за другата ръка, за да я подкрепи, и я въведе в главната зала, където се пазеха картините на Сешу.

— Нека поседнем тук за малко — рече той.

Дъхът им оставяше бяла диря във въздуха. Пристигна монах, който донесе мангал, и малко след това се върна с купички чай, но никой от двамата не отпи.

Каеде заговори с усилие:

— Трябва първо да ви обясня за момчетата. Преди месец Зенко бе обкръжен и победен от Сага Хидеки и Мийоши Кахей. Най-голямата ми дъщеря Шигеко е сгодена за владетеля Сага. Двамата ще сключат брак по Нова година. Трите провинции минават под управлението на владетеля Сага и ще бъдат обединени с останалата част от Осемте острова под върховната власт на императора. Такео е оставил завещание, в което указва своите условия, и Сага се е съгласил на всичко. Шигеко ще управлява Трите провинции наравно с него. Маруяма все така ще бъде наследявана по женска линия и Сага е обещал, че нищо няма да бъде променено в начина, по който ние управлявахме страната си — тя замълча за момент.

— Това е добър завършек — рече Макото нежно. — Идеята на Такео ще бъде осъществена, което вероятно означава край на сраженията между военачалниците.

— На Зенко и Хана бе наредено да сложат край на живота си — продължи Каеде. Докато разказваше за тези събития, успя до известна степен да възвърне самообладанието си. — Преди смъртта си сестра ми предпочете да убие най-малкия им син, вместо да го остави. Но чрез дъщеря ми аз успях да убедя владетеля Сага да пощади Сунаоми и Чикара при условие, че ще бъдат отгледани и възпитани тук. Сага е безмилостен и трезвомислещ — те ще бъдат в безопасност, докато някой не реши да ги използва за свои цели. Има ли и най-малък признак за това, той ще заповяда да бъдат убити. Естествено, момчетата няма да носят своята фамилия — кланът Араи ще бъде унищожен. Чуждоземците ще бъдат прогонени от страната, а религията им ще бъде смазана. Предполагам, че Скритите ще бъдат принудени да се върнат към тайното си съществуване — помисли си за Мадарен, сестрата на Такео. „Какво ли ще стане с нея? Дали Дон Жоао ще я вземе със себе си? Или отново ще бъде изоставена?“