Лиан Хърн - Разгромът

— Боли ли те? — попита тихо.

Хироши поклати леко глава, но тя знаеше, че я лъже; виждаше колко е отслабнал, лицето му бе изпито, кожата му изглеждаше пожълтяла и изопната върху костите.

— Ишида ми каза, че няма да умра — рече той, — но не може да ми обещае, че краката ми ще се възстановят напълно. Съмнявам се, че някога отново ще яздя или че ще бъда полезен в битка.

— Надявам се повече никога да не ни се налага да водим такова сражение — Шигеко взе ръката му; стори й се крехка и суха като есенен лист. — Все още имаш треска.

— Съвсем лека. Нощта е гореща.

Внезапно очите й се изпълниха със сълзи.

— Няма да умра — повтори й той. — Не плачи за мен. Ще се върна в Тераяма и ще се посветя изцяло на Пътя на хоо . Не мога да повярвам, че претърпяхме провал… вероятно сме допуснали някаква грешка, недооценили сме нещо.

Гласът му заглъхна и тя видя, че се отнесе в някакъв друг свят. Очите му се затвориха.

— Хироши! — възкликна тя разтревожена.

Ръката му помръдна и обхвана нейната. Тя почувства натиска на пръстите му, долови пулса му — беше слаб, но ритмичен. Каза, без да знае дали я чува:

— Владетелят Сага ми писа и отново ми предлага брак.

Хироши се усмихна едва забележимо:

— Разбира се, че ще се омъжиш за него.

— Още не съм решила.

Седя и му държа ръката цяла нощ, докато той ту се унасяше в сън, ту отново се събуждаше. От време на време си говореха за коне и за детството си в Хаги. Тя усещаше, че се сбогува с него, че двамата повече никога нямаше да се озоват в такава близост. Бяха като блуждаещите звезди, които сякаш се приближаваха една към друга, но после изведнъж се раздалечаваха, отнесени от неумолимия ход на небето. От тази нощ нататък техните траектории щяха да ги откъснат един от друг, макар че двамата никога нямаше да престанат да изпитват невидимото привличане.

Сякаш в отговор на неизказаното й предположение, умря киринът, а не Хироши. Напълно съсипан, Ишида дойде да я уведоми на другия ден следобед:

— Беше почнал да се оправя. Реших, че е прескочил трапа. Но през нощта легна и повече не се вдигна. Бедното същество. Ще ми се никога да не го бях водил тук.

— Трябва да отида при него — каза Шигеко и пое с Ишида към конюшните до наводнената ливада, където се намираше построеното ограждение. Тя също изпитваше непреодолима мъка заради смъртта на красивото и благо създание. Когато го видя така огромно и тромаво в смъртта, а очите му с дълги ресници — пусти и пълни с прах, внезапно я връхлетя ужасно предчувствие. — Краят му вещае гибел — заяви на Ишида. — Киринът се появява, когато владетелят е справедлив, а в страната цари мир; смъртта му сигурно означава, че всичко това вече го няма.

— Беше просто едно животно — отвърна Ишида. — Необикновено и прекрасно, но не митично.

При все това Шигеко не можеше да се освободи от усещането, че баща й е мъртъв.

Докосна меката козина, която все още не бе загубила лъскавината си, и си спомни думите на Сага.

— Той ще получи онова, което иска — изрече тя гласно.

Даде нареждане да одерат животното, а кожата му да се обработи. Щеше да я изпрати заедно с отговора си на владетеля Сага. Отиде в личните си помещения и поиска пособия за писане. Когато прислужниците се върнаха, с тях пристигна и Минору. През последните няколко дни тя чувстваше, че той иска да говори с нея насаме, но не бе имал тази възможност. Сега коленичи пред нея и й подаде един свитък.

— Бащата на владетелката Маруяма ми заповяда да й го връча лично — рече той тихо.

Щом Шигеко го пое, той се поклони доземи пред нея — първият, който я почете като владетелката на Трите провинции.

От Кубо Макото, за владетелката Отори

Исках да ви разкажа лично за последните дни на Вашия съпруг.

Тук в планината е почти есен. Нощите са хладни. Преди две вечери в гробищата чух ястребовата улулица, но снощи вече я нямаше. Отлетяла е на юг. Листата почват да жълтеят, скоро ще паднат и първите слани, а после и снегът.

Такео дойде в храма с Мийоши Гемба в началото на осмия месец. Изпитах облекчение да го видя жив, тъй като бяхме чули за унищожението на Хаги и за настъплението на Зенко към Ямагата. Струваше ми се очевидно, че никое нападение срещу Средната провинция нямаше да може да завърши с успех, докато Такео е жив, затова бях сигурен, че Зенко ще се опита да го премахне колкото се може по-скоро.

Беше по пладне. Той и Гемба бяха яздили от Ямагата. Денят беше зноен; двамата се бяха движили спокойно, без да бързат, като поклонници. Бяха видимо изморени, а Такео бе и малко трескав, но не бяха отчаяни и изтощени, както можеше да се очаква от бегълци. Той само ми спомена за срещата с Вас предишната нощ. Тези въпроси са си между съпруга и съпругата и външни хора нямат право да се намесват. Мога да кажа само, че искрено съжалявам, но не съм изненадан. Страстната любов не умира, а се превръща в други страсти — омраза, ревност, разочарование. Между мъжа и жената тя крие само опасности. Многократно съм разяснявал тези свои чувства на Такео.