Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

Ала налетяха на Салма и спътниците му. Още преди селяните да приберат децата и да грабнат вили и копия, Салма вдигна хората си и ги прати напред с мечове, лъкове и сопи. Самият той също се включи — виждаше много по-добре от нападателите на слабата лунна светлина и преби мнозина с тоягата, която Сфайот му беше направил, други рани с шиповете на новоразбуденото си Изкуство.

Откри също, че е достатъчно силен да се издига във въздуха — спускаше се върху враговете, риташе и кълцаше, а после кацаше на земята, преди онези да са разбрали какво ги е сполетяло.

Нападателите бяха типичната сбирщина, позната му от Хелерон — бръмбарородни, мравкородни ренегати и мелези, свирепи, но зле организирани. Битката беше жестока.

Когато най-после отблъснаха врага, намалили наполовина числения му състав, Салма тръгна между хората си да прецени пораженията. Двама от негодните на Фалмес бяха мъртви, както и един от мухородните младежи. Други бяха ранени. За тях се погрижиха Сфайот и дъщерите му със заклинания, билки и бинтове, направени от накъсани на ивици и изварени дрехи.

След това Салма отиде да се говори с кмета.

— Появата им няма нищо общо с нас — заяви той, защото беше стигнал до извода, че точно това са си помислили селяните.

— Не съм си и помисли противното — подчерта кметът, бръмбаророден като повечето си съселяни. Имаше порезна рана на оплешивяващата си глава, която една от селянките беше превързала. — Ала се питам вие защо дойдохте?

Салма вдигна рамене. Чувстваше се изтощен, беше му тягостно, а и раната го болеше.

— Видяхме къщите ви и бяхме гладни.

— Вземете храната — каза кметът. — Ще ви дадем и малко пари. Преди да започнат бъркотиите, селото ни беше заможно.

Салма понечи да откаже, но се сети на Фалмес и отговорностите. Отговаряше за тези хора, дори за бандитите и дезертьорите.

От гледката призори го побиха тръпки. Без някой да го пита, хората му бяха прибрали оръжието и доспехите на мъртвите разбойници. Мухородните гангстерчета вече имаха мечове и ками, а бръмбарородната стопанка се бе сдобила с лък. Тримата роби бяха навлекли кожени доспехи с капси над туниките си. По-голямата дъщеря на Сфайот беше препасала на колана си брадва с къса дръжка. Предната нощ се беше включила сърцато в битката — умееше да хвърля камъни, имаше точен мерник и силна ръка.

Фалмес се приближи към Салма и му подаде къс меч, с дръжката напред.

— Този ти го запазих — каза той. — Разбирам малко от мечове и този ми се струва добър. Хелеронска направа е, а там разбират от оръжия.

Салма прие с благодарност. Балансът на меча беше добър, по-добър от имперския меч, който беше носил толкова дълго. Хубаво беше отново да държи свястно оръжие в ръка.

Две нощи след битката в селото Салма сънува родния дом — как излиза на конски гръб от изящния дворец Суон Рен в княжество Рох и плъзва поглед по пейзажа наоколо. А пейзажът беше забележителен както винаги, просторни земни тераси, които вековете и внимателното култивиране бяха превърнали в картина на съвършена красота — ниви и пасища в зелено и златно под синьо небе. Беше есен, по жътвено време, и хладният вятър вещаеше ранен край на топлите дни. По планинските върхове на северния хоризонт имаше повече сняг отколкото преди десетница. Равнинците не познаваха такива гледки в тяхната суха земя от кафяво, жълто и бронз.

Подкара коня си през нивите и през спретнатите селца с къщурки от златиста дървесина, сгушили се на сигурно в сянката на двореца. На хоризонта тъмнееше богомолската крепост Гисяон, където Салма бе гостувал два пъти, подновявайки вековните връзки на солидарност и взаимно уважение между богомолкородните и Рох, а чрез Рох и със самата монархия.

Когато минаваше през селцата, хората му се кланяха почтително, а конят му тръскаше глава в отговор.

Миналата зима хищници бяха слезли от хълмовете и Салма бе участвал в отряда на Фелипе Шах, който ги прогони. В тялото на Федерацията имаше много паразити и най-страшни от тях бяха разбойниците. В хилядолетната си история кралството на водните кончета бе преживяло периоди на разцвет и периоди на упадък, но по-страшни времена от тези не помнеше. Разбойническата напаст се беше намножила в невиждани размери. Някои пътища бяха толкова опасни, че дори личните куриери на короната не смееха да минат по тях. Лоялни княжества бяха откъснати от централната власт, обградени като анклави от земи, където цареше пълно беззаконие. Цели замъци се бяха превърнали в свърталища на престъпността, бароните им се подмазваха на принца, но зад гърба му необезпокоявано трупаха тлъсти печалби от бандитска дейност.