Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

И после лицето насреща й се преля в лице на жена и Тиниса не знаеше нейното ли е, или на майка й, но се хвърли напред с див крясък и усети как острието на рапирата потъва в жива плът.

Лежеше на хълбок пред идола, а светът наоколо й бледнееше и тъмнееше на пресекулки и в по-светлите си мигове прогонваше отчасти мрака между дърветата. В главата й звучеше шептящ хор, но без думи, само невнятен шум от преплетени мисли. Беше изтощена, всяко мускулче по тялото й гореше и се гърчеше в спазми. Още стискаше здраво дръжката на рапирата, така както се стиска ръка на любим.

Главата й се въртеше, но съзнанието й се бе докопало до ново разбиране, просветление, което щеше да си отиде веднага щом умът й се проясни. И в това нестабилно, но и безбрежно в своята яснота състояние Тиниса знаеше какво е естеството на връзката между Тисамон и оръжието му, как Ахеос е разбрал къде са Салма и Че, и много други неща.

Някой се приближи и коленичи до нея — богомолкородна жена с посребрени коси, която й подаде орнаментирана бронзова купа, позеленяла на места от времето. Тиниса я прие без колебание, надигна се, пи и разбра, че е силна медовина, смесена с кръвта на каквото там беше убила пред идола и живителната течност на гигантската богомолка, дадена доброволно.

Беше горчива, остра на вкус, изгаряща, но Тиниса се насили да я изпие докрай, защото в нея се съдържаха сила, умение и победа.

Когато се събуди отново, зората пълзеше между дърветата, а нещо остро се бе впило болезнено в левия й юмрук. Тя разтвори ръка и видя брошка с кръг и меч — емблемата на ордена на оръжемайсторите.

Тисамон я чакаше на плажа и когато видя лицето му, Тиниса разбра, че въпреки гаранциите, които беше дал на Стенуолд, не е бил сигурен дали ще я види някога пак.

Сега тя носеше на ревера си емблемата на неговия орден и всеки път, когато я споходеше мисълта истина ли е било или сън, достатъчно бе да докосне срезовете, които незнайното острие бе оставило по подплатения й жакет, не толкова дълбоки, че да й пуснат кръв, но почти. Така че единственият смислен въпрос беше с какво се е дуелирала на живот и смърт и от чия кръв е пила.

Сетила се бе за онези призрачни създания в Даракионския лес — беше ги зърнала само веднъж, когато Тисамон я преведе по края на гората. Те бяха познали брошката му, принадлежността му, и го бяха пуснали да мине необезпокояван.

Имаше мрак в сърцето на Паросиал и най-добре беше да не задава въпроси, това поне Тиниса разбираше отлично.

Тисамон вдигна очи от брошката към лицето й и се усмихна едва доловимо. Тиниса знаеше, че никога няма да я попита, така както тя не би могла да го разпита за собствения му допир с идола пред години.

— Има една лодка, която ще ни откара до Фелиал преди пладне — каза й той.

— Какво се надяваш да постигнеш там?

Той сви рамене.

— Най-вероятно нищо, но не пречи да пробвам. За теб няма да е лесно.

— Това ще помогне ли? — попита тя и докосна брошката на ревера си.

— Без нея биха те убили на място — отвърна той, — но дори с нея ще трябва да се докажеш пред моя народ… а може би и аз. Но щом преживя тази нощ, без съмнение ще се справиш и нататък.

— Не ми приличате много на бандити — отбеляза Салма. — Или пък не сте от дълго в занаята.

Водачът на пътните разбойници сви рамене.

— Имаме двама-трима с по-голям стаж. — Беше се представил под името Фалмес, а бандата му се състоеше от петнайсет мъже и една мравкородна жена.

Бяха си напалили огън в един чифлик, опожарен поне преди десетница. Бежанците се бяха скупчили нагъсто около огъня и гледаха с подозрение новите си спътници. Сфайот свиреше на гайда и отмерваше ритъма на барабан с крака си, а дъщерите му танцуваха. Бандитите явно се забавляваха, но на Салма представлението изглеждаше скучно в сравнение с други танци, които беше гледал.

— Повечето от нас просто искат да се измъкнат изпод имперския ботуш — поясни Фалмес. — Дезертьори като мен, има и бивши роби. Също селяци, чиито домове са били опожарени или които са избягали преди това да се случи. Империята е в поход и разплисква около себе си вълни от скитници като нас. Трябва да преживеем някак, а разбойничеството е не по-лоша прехрана от всяка друга.

— Виждал съм разбойници — каза Салма. — Животът им не е лесен.

— Сигурно, като знам откъде си — кимна Фалмес. — Питам се какво прави толкова далеч от дома федерален като теб. Твоите хора рядко напускат страната си, за да бродят по широкия свят.