Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

— Няма ли нещо по-бързо? — извика Че.

— Качвайте се вътре! — нареди Таки и в същия миг отвън изпука първият енергиен залп. Механиците, пилотите и онези от другите, които носеха оръжие, бяха заели позиции от двете страни на хангарния портал. Неколцина имаха арбалети, включително Таки — Че я видя как посяга в кабинката на „Еска“ и вади оттам малък арбалет с двойно обтегната тетива. Неро, запънал собствения си лък, размаха криле към предния капак на един наполовина разглобен фикс, откъдето да стреля по врага. Усилието, изглежда, му дойде в повече и той примижа от болка.

Че хукна към тежкия ортоптер. На корпуса му с големи четвъртити букви беше изписано вдъхновяващото име „Сатър“. Направен беше от дъски, стегнати с метални скоби, точно като буре, и се оказа по-голям от очакваното. Като цяло изглеждаше прекалено тежък, за да се отлепи от земята. Че стисна зъби, покатери се по металните скоби, забити в корпуса му, и поде борба със затварящия механизъм на кабинката му.

Осите бяха дошли да завземат летището, но явно не бяха очаквали да срещнат толкова енергична съпротива, нито залпа от стрели, който повали четирима от тях. Един находчив пилот беше свалил въртящия пронизвач от леталото си и откри огън с него по прегрупиращите се за атака войници. В отговор те пробваха мълниеносно нападение под прикритието на масиран обстрел с енергийни жила. Поне двама защитници паднаха с димящи рани в телата. Последва краткотраен близък бой, къси имперски мечове срещу ножове и извити соларнийски остриета, след това осите се издигнаха, отблъснати, във въздуха. Защитниците на хангара взеха да се поздравяват шумно за успеха, но ехото от виковете им още не беше заглъхнало, когато отвън започнаха да се събират още оси — оцелелите от първата атака и още десетина нови. Тревогата със сигурност беше стигнала до основните имперски части по улиците на града и осите щяха направят всичко необходимо да завладеят летището и пистите, в това Че не се съмняваше.

Най-сетне успя да отвори капака, вмъкна се през кръглия люк и пропадна в място по-широко от очакваното. Отвън „Сатър“ изглеждаше ужасно тежък, но отвътре беше почти изцяло кух, истинско товарно летало. Един-единствен дървен стол — толкова обикновен, все едно някой го е домъкнал от кухнята си — беше закован за пода пред навигационния лост, а за обстановката отвън, както с ужас установи Че, пилотът можеше да съди само по гледката през двата продълговати отвора, изрязани в носа на ортоптера. Макар и любител в изкуството на пилотажа, Че определено беше летяла с далеч по-елегантни машини.

„И този път съм без оръжия. Таки явно не вярва, че мога да оцелея във въздушен бой.“ Не че „Сатър“ би могъл да се справи с подобна задача. „Сигурно лети като… Като бръмбар, предполагам.“

Подаде глава през люка да види къде е Неро. Мухородният още клечеше върху капака на разглобения фикс и се прицелваше съсредоточено с лъка си — стрелата литна, профуча над защитниците и се заби в земята между двама осородни. Неро може да беше велик художник, поклати мислено глава Че, но с лъка определено не го биваше.

„Само Ахеос да беше тук — помисли си тя, а после: — Дано се справя по-добре от нас.“

Таки стреля с арбалета си, после клекна зад „Еска“ да го обтегне. Осите си пробиваха път в хангара. Много от соларнийците бяха мъртви, други лежаха ранени, а оцелелите се бяха оттеглили зад леталата, което позволяваше на осите да стрелят иззад прикритието на портала. Че с ужас видя имперски ортоптер да прелита отвън и да завива бавно, насочил се за кацане на пистата.

— Неро, качвай се! — извика тя. — Таки!

— Няма смисъл — каза мухородното момиче и сложи нова стрела в улея. — Не можем да минем покрай тях. Ще унищожат „Еска“, както и всяка машина, която се опита да избяга. — Горчивина и ожесточение напрягаха гласа й до скъсване. Бяха й отказали небето.

— Прекратете стрелбата! — извика някой току отвъд имперската линия. — Следващият, който стреля, ще бъде обвинен в неподчинение!

Енергийните залпове иззад прикритието на портала се разредиха и спряха. Защитниците последваха предпазливо примера на осите.

— Бела Таки-Амре вътре ли е? — извика познат на Че глас. Гласът на Аксрад, осородния пилот.

— Какво искаш? — извика в отговор Таки.

— Така си и помислих, че ще те намеря тук. Или тук, или във въздуха. — Аксрад се появи на вратата, тъмен силует, осветен от лампите вън. Сякаш предизвикваше защитниците да го застрелят. — С теб имаме недовършена работа.