Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

Таки бавно отпусна тетивата на арбалета и попита:

— Каниш ме да се разберем отвън, така ли?

— Точно това имах предвид — отвърна Аксрад.

— А останалите?

— Какво останалите? — По тона му пролича, че дори не му е хрумнало да се замисли за тях.

— Водя двама цивилни, които нямат нищо общо с тази битка — каза отчаяно Таки. — Искам да ги изведа от града живи и здрави.

— Тогава нека те бъдат залогът — предложи Аксрад. — Двамата с теб ще си премерим силите и ако случайно ме победиш, нашите войници ще пуснат всички тук да се разотидат кой където иска, било за да се включат другаде в битката, било за да избягат. Ясно ли е, сержант?

Че не чу отговора на другия мъж, но прие, че е бил утвърдителен.

Таки сложи арбалета в кабинката на „Еска“, после заобиколи покрай крилото на машината си, уж за да вижда по-добре Аксрад, но когато пътят й я доведе близо до Че, каза тихо:

— Няма да спазят думата си. Той говореше сериозно, но за другите това е само игра. Така че щом излетя, бягайте. Войниците ще са заети да гледат двубоя, а не вас.

После заяви високо:

— На твое разположение съм. Само да изкарам „Еска“ на пистата и ще довършим каквото имаме за довършване.

— Това е работа на Равнините — изсъска император Алвдан. Стоеше по нощна риза, заобиколен от дузина стражи. Притискаше нервно брадичката си с юмрук. — Не може да е съвпадение.

— Така изглежда, ваше императорско величество — угоди му Максин. Не смяташе да споменава пред императора, че собствените му агенти не са доловили и един знак за предстоящите неприятности, нито са заловили агенти на Равнините. „Да се надяваме, че императорът няма да се сети да попита.“ Днешният ден не беше от най-добрите за Рекеф и без значение чия грешка бе довела до това, Максин беше човекът, който стоеше пред императора в предутринния мрак.

Защото получената вест беше наистина тревожна — майор Бердик бил изричен в нарежданията си, а куриерът му настоял да бъде приет по спешност. Представата за мухородния, който влиза решително в двореца, за да събуди императора и шефа на Рекеф, дълго щеше да тормози дните и нощите на Максин. Когато се изправи пред тях, пратеникът буквално се тресеше от страх. Но беше видял с очите си бунтовете в Сзар и знаеше какво повелява дългът му. Максин, волю-неволю, го похвали за усърдието.

— Ако Сзар… ако изгубим Сзар, как ще се отрази това на кампанията ни? — попита Алвдан.

— Никак, ваше величество — увери го Максин. — Може да засегне в малка степен снабдяването, но не би представлявало сериозна заплаха за мощта на армията ви. А и бъдете сигурен, че Сзар няма да ни се изплъзне. Явно са разбрали някак, че царицата им е мъртва, това е всичко. — Поколеба се за миг, преди да го изрече на глас пред охраната, но тайната незнайно как и въпреки предпазните мерки беше изтекла. Още един провал, за който щеше да отговаря Рекеф, ако императорът се сетеше да попита. Най-добре бе да насочи вниманието му към самия проблем, вместо към причините за възникването му. — Производството в западните територии ще пострада заради бунтовете, разбира се, но Хелерон лесно ще компенсира недостига на промишлени стоки. Има само един въпрос, който си струва да поставя на вниманието ви, ваше величество, и той е колко далеч да стигнем в наказанието на пчелородните за тяхната наглост.

— Наказание? — повтори Алвдан и думата явно го върна в реалността. — Не ни мислете за глупак, генерале. Бунтът е като болест и дори един заболял град може бързо да разпространи заразата. Ние четем внимателно докладите, и не само твоите. Знаем, че миналата година Мина е била близо до взрив и че още къкри под повърхността. А и въстанието в Мейнис не беше толкова отдавна. От Дванайсетгодишната война насам цялата западна част на Империята се тресе. Причината за това развитие на нещата ни убягва, генерале. Развитие, което не можем да отхвърлим с лека ръка. Нещо трябва да се направи. — Свали най-после юмрук от брадичката си и плъзна поглед по стражата. — Нещо решително и окончателно, генерале, защото по всичко личи, че твърде дълго сме разчитали на Сзар. Пчелородните са упорит народ — подлагат гръб на бича и не им пука.

— Ваше величество?

Сега погледът на Алвдан беше съвсем ясен, гласът му — напълно спокоен.

— Ние ви изпреварихме, генерале, досетихме се накъде отиват нещата още преди да пристигне последната вест. Когато за пръв път получихме сведения за напрежение в Сзар, разбрахме, че мълвата е стигнала до пчелородните. И че ще въстанат, защото тя… тя беше единственото, което ги държеше в подчинение. И когато тази котва се скъса, за нас беше ясно, че пчелите рано или късно ще направят опит да отвоюват свободата си. А сега, след като полковник Ган е изгубил принцесата, която е следващата царица на Сзар, пчелите ще се надигнат масово. Подкрепленията, които сте изпратили, няма да удържат на напора. Не, трябва ни някаква по-голяма тояга от армията, която да им набие ума в главите.