Виктория Айвярд - Алена кралица

Въздухът сякаш излиза от стаята, докато всяко момиче издиша в очакване на решението му. Съмнявам се, че Кал е имал някакво право на глас в избирането на кралица, но играе добре ролята си точно като Мейвън, точно както се опитвам да правя аз. Усмихва се ведро, показвайки равни бели зъби, които карат няколко момичета да въздъхнат, но топлите му очи са ужасно сериозни.

– Аз съм наследник на баща си, роден с привилегии, власт и сила. Вие ми дължите верността си точно както аз ви дължа живота си. Мой дълг е да служа на вас и на кралството си възможно най-добре и повече от това. – Репетирал е речта си, но пламенността, която Кал притежава, не може да бъде имитирана. Той вярва в себе си, вярва, че ще бъде добър крал – или ще умре, докато се опитва да бъде такъв. – Имам нужда от кралица, която е готова да пожертва точно толкова, колкото съм готов аз, за да поддържа реда, справедливостта и равновесието.

Момичетата от Изпитанието на кралиците се навеждат напред, жадни да чуят следващите му думи. Но Еванджелин не помръдва, противна усмивка разкривява лицето ѝ. Членовете на Династията Самос изглеждат също толкова спокойни. Брат ѝ Птолемей дори потиска една прозявка. Те знаят коя е била избрана.

– Лейди Еванджелин.

Няма ахване от изненада, нито шок или вълнение от нейна страна. Дори другите момичета, макар и съкрушени, сядат обратно на местата си само с унило свиване на рамене. Всички са предвиждали това. Спомням си охраненото семейство в Спираловидната градина, оплакващи се, че Еванджелин Самос вече е победила. Имаха право.

С плавна студена грациозност Еванджелин се изправя на крака. Почти не поглежда Кал: вместо това се обръща през рамо да се ухили злорадо на съкрушените момичета. Иска да видят нейния миг на слава. Иска всички да узнаят на какво е способна. Усмивка преминава едва доловимо по лицето ѝ, когато очите ѝ попадат върху мен. Не ми убягва хищното проблясване на зъбите ѝ.

Когато тя се обръща отново, Кал повтаря като ехо предложението на брат си:

– В присъствието на моя царствен баща и благородния двор моля за ръката ви като моя съпруга. Обричам се на теб, Еванджелин Самос. Приемаш ли?

– Обричам се на теб, принц Тиберий – изрича тя с глас, който е странно висок и задъхан, контрастиращ със суровата ѝ външност. – Приемам.

С тържествуваща злобна усмивка Еванджелин сяда отново, а Кал се оттегля на мястото си. Държи усмивката си, залепена на лицето като част от броня, но тя, изглежда, не забелязва.

После усещам как една длан намира ръката ми, в кожата ми се забиват нокти. Устоявам на порива да изскоча от стола си. Еванджелин не реагира, все още втренчена право напред към мястото, което един ден ще бъде нейно. Ако това бяха Подпорите, щях да ѝ избия няколко зъба. Пръстите ѝ се впиват в мен чак до плътта. Ако ми пусне кръв, червена кръв, малката ни игра ще приключи, преди дори да е успяла да започне. Но тя спира точно преди да разкъса кожата и оставя синини, които камериерките ще трябва да скрият.

– Изпречиш ли се на пътя ми, ще те убия бавно, малко мълниеносно момиче – прошепва тя, докато се усмихва. Малко мълниеносно момиче. Прозвището наистина започва да ме изнервя.

За да потвърди заплахата си, гладката метална гривна на китката ѝ се изменя, превръщайки се в кръг от остри тръни. Всяко връхче проблясва, жадуващо да пролее кръв. Преглъщам с усилие, опитвам се да не помръдвам. Но тя ме пуска бързо и връща ръката си в скута. Отново е самото олицетворение на скромно и благовъзпитано Сребърно момиче. Едва ли има друг човек, който така явно да си е просил един лакът в лицето както Еванджелин Самос.

Бърз поглед из стаята ми подсказва, че придворните са се навъсили. Някои момичета са се просълзили и хвърлят хищни вълчи погледи към Еванджелин и дори към мен. Вероятно са чакали този ден цял живот само за да се провалят. Иска ми се да им дам годежа си, да им отстъпя онова, което така отчаяно искат, но не. Трябва да изглеждам щастлива. Трябва да се преструвам.

– Независимо колко прекрасен и щастлив беше днешният ден – казва крал Тиберий, пренебрегвайки чувството, възцарило се в стаята, – трябва да ви припомня защо беше направен този избор. Мощта на Династията Самос, съчетана със сина ми и всичките му бъдещи деца, ще ни помогне да направляваме нацията си. Всички сте наясно с несигурното положение на нашето кралство, с война на север и лекомислени екстремисти, врагове на начина ни на живот, които се опитват да ни унищожат отвътре. Алената гвардия може и да ни се струва малка и незначителна, но тя олицетворява опасен обрат за нашите Червени братя. – Доста хора в тълпата изсумтяват с насмешка при определението братя , включително аз.