Виктория Айвярд - Алена кралица

Поне прозорецът ми е срещу реката с изглед на юг към морето. Когато се взирам към водата, мога да пренебрегна чезнещото си бъдеще. Очите ми бавно се изместват от бързо движещото се течение към тъмното размазано петно на хоризонта. Докато останалата част от небето е ясна, на юг витаят тъмни облаци, които и за миг не се отместват от забранената земя на крайбрежието. Разрушен ият град. Радиация и огън погълнали града някога и така и не го напуснали. Сега той не е нищо повече от черен призрак, намиращ се съвсем наблизо, останка от стария свят.

Част от мен иска Лукас да потропа на вратата ми и забързано да ме поведе към ново занятие от разписанието ми, но той още не се е върнал. Предполагам, че му е по-добре, без аз да рискувам живота му.

Подаръкът на Джулиан е подпрян на стената – упорито напомняне за още един изгубен приятел. Парче от огромната карта, рамкирано и блестящо зад стъкло. Когато го вдигам, нещо тупва глухо на земята, изпаднало от гърба на рамката.

Знаех си. Сърцето ми препуска буйно, когато коленича, надявайки се да намеря някаква тайна бележка от Джулиан. Вместо това обаче там има само една книга.

Въпреки разочарованието си не мога да сдържа усмивката си. Разбира се, че Джулиан ще ми остави нова история, нова колекция от думи, за да ме утешават, когато той вече не може.

Разтварям корицата в очакване да намеря нови исторически факти, но вместо това от заглавната страница ме гледат написани на ръка думи. Червено и сребърно. Написано е с непогрешимия усукан и неразбираем почерк на Джулиан.

„Очите“ на камерите в моята стая се взират настойчиво в гърба ми, напомняйки ми, че не съм сама. Джулиан е знаел и това. Гениалн ият Джулиан.

Книгата изглежда нормална – скучно изследване на реликвите, намерени в Делфи, – но сред думите, изписана със същия шрифт, е скрита тайна, която си струва да бъде разказана. Отнема ми много минути да открия всеки добавен ред и изпитвам безмълвна благодарност, че се събудих толкова рано. Най-после намирам всичките и изглежда, съм забравила как да дишам.

Дейн Дейвидсън, Червен войник, Легион на Бурята, загинал по време на рутинен патрул, тялото така и не е открито. 1 август 296 г. от н. е., Джейн Барбара, Червен войник, Легион на Бурята, убита от пр ият елски огън, тялото е кремирано. 19 ноември 297 г. от н. е., Пейс Гарднър, Червен войник, Легион на Бурята, екзекутиран за неподчинение, тялото е изчезнало. 4 юни 300 г. от н. е. Има още имена, които обхващат последните двайсет години, всичките са кремирани или телата им са изгубени, или „изчезнали“. Нямам представа как някой може да изгуби екзекутиран човек. При вида на името в края на списъка очите ми се насълзяват. Шейд Бароу, Червен войник, Легион на Бурята, екзекутиран за дезертьорство, тялото е кремирано, 27 юли 320 г. от н. е.

Името на брат ми е последвано от думите на самия Джулиан и се чувствам, сякаш е отново до мен, бавно и спокойно преподавайки урока си:

Според военния закон всички Червени войници следва да бъдат погребвани в гробищата на Задушливите земи. На екзекутираните войници не се полагат погребения и те почиват в масови гробове. Кремацията не е обичайна. Не съществуват изгубени тела. И въпреки това открих 27 имена, 27 войници, включително брат ти, които са претърпели такава участ.

Всички те са загинали по време на патрулиране, били са убити от езерняци или от собствените си части, ако не са били екзекутирани по необосновани обвинения. Всички са били прехвърлени в Легиона на Бурята няколко седмици, преди да загинат. А телата на всички са били унищожени или изгубени по някакъв начин. Защо? Легионът на Бурята не е ескадрон на смъртта – стотици Червени служат под командването на генерал Айгри, без да загинат при странни обстоятелства. Така че защо да убиват тези 27?

Поне веднъж се радвах за наличието на кръвната база. Макар да са отдавна „мъртви“, пробите от кръвта им още са налице. И сега трябва да се извиня, Мер, защото не бях напълно честен с теб. Ти ми се довери да те обучавам, да ти помагам и аз го правех, но помагах и на себе си. Аз съм любопитен човек, а ти си най-любопитното нещо, което съм виждал някога. Не можах да се сдържа. Сравних кръвната ти проба с техните само за да намеря в тях един и същ маркер, различен от всички други.

Не съм изненадан, че никой не е забелязал, защото не са го търсели. Но сега, когато знаех, беше лесно да го намеря. Кръвта ти е червена, но не е същата. В теб има нещо ново, нещо, което никой не е виждал преди. И го имаше и в 27 други. Мутация, промяна, която може да е ключът към всичко, което си.