Тахере Мафи: Разбий ме

— Боже, изглеждаш невероятно — са първите му думи.

Обръщам се. Той притиска юмрук до устата си, мъчейки се да прикрие усмивката си, да попречи на думите да се търкулнат от устните му.

Докосвам плата. Решавам, че е редно да кажа нещо.

— Много е… удобен.

— Сексапилен.

Вдигам очи.

Той клати глава.

— Безумно сексапилен.

Пристъпва напред. Поема ме в прегръдките си.

— Приличам на гимнастичка — измърморвам аз.

— Не — прошепва той, горещ горещ горещ до устните ми. — Приличаш на супергероиня.

Все още тръпна, когато Кенджи и Уинстън нахлуват в стаята.

— И по какъв начин този костюм би трябвало да улеснява живота ми? — питам всеки един от тях, готов да ми отговори.

Само че Кенджи е замръзнал намясто и ме оглежда най-безочливо. Отваря уста. Затваря я. Пъхва ръце в джобовете си.

Уинстън взема думата.

— Целта му е да реши проблема с допира ти — обяснява той. — Вече няма нужда да покриваш всеки сантиметър от кожата си в този непредсказуем климат. Материята е създадена така, че да те разхлажда или затопля в зависимост от температурните условия. Лека е и позволява на кожата ти да диша. Няма да ти даде възможност да нараниш някого неволно, но в същото време ти дава шанс да докоснеш някого… умишлено. В случай че някога ти се наложи.

— Страхотно.

Той се усмихва. Широко.

— Пак заповядай.

Оглеждам костюма по-щателно. Едно не разбирам.

— Но ръцете и краката ми са напълно открити. Как ще…

— Ох, да му се не види — прекъсва ме Уинстън. — За малко да забравя. — Той хуква към гардероба и изважда чифт ниски черни боти и черни ръкавици до лакътя. Подава ми ги. Опипвам меката кожа на аксесоарите и се дивя на пружиниращата гъвкава подметка на ботите. Имам чувството, че с тях мога да танцувам балет и да пробягам цял километър. — Би трябвало да са ти по мярка. Част са от екипа ти.

Нахлузвам си ръкавиците и свивам юмруци, обувам ботите и се надигам на пръсти, блаженствам в новия си тоалет. Чувствам се непобедима. За пръв път в живота си си мечтая за огледало. Погледът ми отскача от Кенджи към Адам, сетне към Уинстън.

— Е, какво ще кажете? Добре ли ми стои?

Кенджи издава странен звук.

Уинстън изглежда отегчен.

Адам не може да свали усмивката от лицето си.

Запътваме се към коридора след Кенджи и Уинстън, но Адам ме спира и сваля лявата ми ръкавица. Хваща ръката ми. Преплита пръсти с моите. Огрява ме с усмивка, която съумява да целуне сърцето ми.

Оглеждам се наоколо.

Свивам ръката си в юмрук.

Докосвам материята, обгърнала кожата ми.

Чувствам се прекрасно. Усещам костите си подмладени, кожата си — изпълнена с живот и енергия. Поемам големи глътки въздух и се наслаждавам на вкуса му.

Настъпват промени, но този път не се страхувам. Този път знам коя съм. Този път съм взела правилното решение, избрала съм правилната страна. Чувствам се в безопасност. Самоуверена.

Развълнувана дори.

Защото този път…

съм готова.

Безкрайно съм признателна на:

Съпруга ми — който е най-добрият ми приятел, най-големият ми почитател и единственият мъж на света, познаващ сърцевината на ума ми. Ти си най-ярката звезда в моята вселена.

Родителите ми, които ме насърчават във всеки един миг от живота ми и нито веднъж не се усъмниха в мен, не сломиха надеждите ми. Вдъхновявате ме всеки божи ден.

Братята ми, защото никой не знае историите ни като нас самите. Защото сме единни. Защото винаги сте вярвали в мен и аз вечно ще вярвам във вас.

Тана и Ранда за всичко. За всеки момент, прекаран с вас, за всяка окуражителна дума, за всеки смях и скъп спомен. До мен сте от самото начало.

Сара, която ми вдъхна смелост. Ти държа ръката ми в моментите, когато имах най-голяма нужда от това, и никога няма да го забравя.

Джоди Риймър, най-великолепния свръхчовек, когото познавам. Изпълни дните ми с падащи звезди и един ден ще взема луната от небето, за да я пъхна в пощенската ти кутия.

Алек Шейн, който ми даде шанса, променил живота ми.

Тара Уийкъм, най-добрата редакторка, за която може да си мечтае едно момиче. Неповторима си и те боготворя. Все още не мога да повярвам какъв късмет извадих.

Огромни благодарности на всички от „Harper Collins“ и „Writer’s House“, които се трудиха неуморно зад кулисите, за да сбъднат мечтите ми: Мелиса Милър, Сесилия де ла Кампа, находчивите ми редакторки — благодаря, благодаря!