Лев Гросман - Kолеж за магьосници

Здесь есть возможность читать онлайн «Лев Гросман - Kолеж за магьосници» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2010, ISBN: 2010, Издательство: Софтпрес, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Kолеж за магьосници: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Kолеж за магьосници»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

"Хари Потър открива Нарния!
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове."
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета "Принстън", където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия "Брейкбилс". Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
И един ден, когато целият му живот изглежда обречен на провал, той научава, че Филория съществува.
С помощта на приятелите си Куентин се отправя на най-бленуваното пътешествие в своя живот... за да открие ужасяваща истина.
Харвардски възпитаник и литературовед с докторантура в Йейл, Лев Гросман избира за свое поприще журналистиката. Пише ревюта на книги в New York Times, Time, Entertainment Weekly, Time Out New York и др. Първият му роман – "Изкривяване", минава незабелязано, вторият – "Кодексът", става международен бестселър, а третият – "Колеж за магьосници", е определен за една от най-добрите книги на годината.

Kолеж за магьосници — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Kолеж за магьосници», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— От какво е починал?

— Мозъчен кръвоизлив. Чудесен и бърз начин да умреш, ако ти е дошло времето. Неговото определено е дошло. Сигурно си е падал по чашката. — Тя направи жест, сякаш пиеше.

Лицето й беше зачервено от усилието да стои наведена над трупа. Навярно бе най-много двайсет и пет годишна. Носеше добре изгладена тъмносиня блуза с къси ръкави, а едно от копчетата се различаваше от другите: стюардеса на полет към ада. Куентин съжаляваше, че е толкова привлекателна. Много по-лесно бе да си имаш вземане-даване с некрасиви жени — нямаше опасност да бъдеш наранен от тяхната недостижимост. Само че тази жена не бе от тях. Беше бледа, слаба и неприлично хубава, с плътни и много сексапилни устни.

— Ами… — измънка Куентин, докато се мъчеше да измисли как да продължи. — Съжалявам.

— Защо? — изгледа го жената. — Ти ли го уби?

— Дойдох за събеседване. Той набираше кандидати за "Принстън".

— Тогава какво ти пука?

Той се поколеба. Вероятно не беше доразбрал целта на този разговор. Изправи се, както трябваше да стори още когато тя се приближи. Беше много по-висок от нея. Хрумна му, че дори при въпросните обстоятелства жената се държи доста нахакано за длъжността си. В крайна сметка беше нещо като добре обучена санитарка, а не истинска лекарка. Искаше му се да потърси с поглед табелката с името й, но се страхуваше да не би тя да си помисли, че зяпа гърдите й.

— Не съм разтревожен от смъртта на конкретния човек — каза, като внимателно подбираше думите си, — но ценя човешкия живот като цяло. И макар да не познавах господина, мога да кажа, че съжалявам, задето е мъртъв.

— Ами ако е бил някакво чудовище? Може би наистина е бил педофил. — Явно одеве го беше чула.

— Може би. Но може да е бил и добър човек. Дори светец.

— Може би.

— Сигурно непрекъснато си имате работа с мъртъвци. — С крайчеца на окото си той забеляза, че Джеймс озадачено наблюдава тази размяна на реплики.

— Задачата ни е да спасяваме живота на хората. Поне така ни учат.

— Навярно е трудно.

— С мъртвите е много по-лесно.

— Защото не говорят.

— Именно. — Погледът й противоречеше на думите й. Куентин си каза, че тя внимателно го наблюдава.

— Вижте — намеси се Джеймс, — мисля да си тръгваме.

— Защо толкова си се разбързал? — промърмори жената, без да изпуска от очи Куентин. За разлика от всички познати и непознати тя явно се интересуваше от него повече, отколкото от Джеймс. — Мисля, че този човек е оставил нещо за вас — добави и взе от масичката с мраморен плот два големи плика като онези за документи.

Куентин се намръщи:

— Едва ли.

— Време е да тръгваме — настоя Джеймс.

— Вече го каза! — скастри го жената.

Джеймс отвори вратата. Студеният повей беше като приятно разтърсване. Изглеждаше реален. Именно това бе необходимо на Куентин — повече реалност. И по-малко от това тук, каквото и да беше.

— Говоря сериозно — продължи тя. — Според мен трябва да вземете пликовете. Може би съдържат нещо важно.

Продължаваше да го фиксира. Всичко наоколо бе стихнало. На площадката пред къщата беше студено и влажно, а на всичко отгоре се намираха на десетина метра от труп.

— Вижте, ние си тръгваме — заяви Джеймс. — Благодаря. Сигурен съм, че направихте всичко възможно.

Тъмната коса на красивата жена беше сплетена на две дебели плитки. Тя носеше лъскав пръстен от жълт емайл и странен старинен часовник. Носът и брадичката й бяха изящни и заострени. Беше блед, кльощав и красив ангел на смъртта и държеше два плика, върху които с флумастер и печатни букви бяха написани имената им. Може би съдържаха поверителни препоръки. Поради някаква причина, вероятно защото знаеше, че Джеймс няма да го стори, Куентин взе плика, адресиран до него.

— Чудесно. Довиждане! — изчурулика жената. Врътна се, влезе обратно в къщата и затвори вратата. Двамата останаха сами на площадката.

— Така… — промърмори Джеймс. Вдиша през носа си и шумно издиша.

Куентин кимна, все едно се съгласяваше с нещо, казано от приятеля му. Двамата бавно тръгнаха по пътеката към тротоара. Още се чувстваше замаян. И не му се разговаряше с Джеймс.

— Виж сега — продължи онзи, — май не биваше да вземаш плика.

— Знам. Но кой знае какво има вътре? Може да се окаже полезно.

— Да бе, извадихме късмет, че онзи е ритнал камбаната — гневно се сопна Джеймс.

Извървяха разстоянието до края на пресечката, без повече да проговорят — взаимно се дразнеха, обаче не го признаваха. Тротоарът беше мокър, а небето — побеляло от дъжда. Куентин осъзнаваше, че може би не биваше да взема плика. Яд го беше на себе си, яд го беше и на Джеймс, задето не беше взел своя плик.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Kолеж за магьосници»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Kолеж за магьосници» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Kолеж за магьосници»

Обсуждение, отзывы о книге «Kолеж за магьосници» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x