Р. Салваторе - Изгнание

— Значи решението на крал Шниктик остава — каза един от тях. — Мрачният елф трябва да се екзекутира моментално.

— Но той, този Дризт спаси живота ми — повиши тон Белвар. Всички насочиха недоверчивите си погледи към него, когато продължи: — Заповедта да отрежат ръцете ми не беше негова. Той поиска да се завърна в Блингденстоун, за да разкажа какво се случва на безразсъдните гномове, пристъпили във владенията на мрачните елфи. Но още тогава аз разбрах, не изрече тези думи, за да ме предпази от злите си събратя. Знам, че зад тях се криеше една истина — милосърдието!

Час по-късно Дризт беше навестен от един от съветниците свиърфнебли — този, който знаеше езика му и с когото бе разговарял по-рано.

— Кралят заповяда да бъдеш екзекутиран — заяви направо гномът, веднага щом се приближи до каменния стол.

— Разбирам — опита се да запази спокойствие Дризт. — Няма да се противя на решението ви — каза той, погледна към оковите си и добави. — Не че бих могъл.

Гномът мълчеше, загледан в непредвидимия си затворник — за миг не се съмняваше в неговата искреност. Преди да продължи, за да му разкаже събитията от деня, Дризт довърши мисълта си.

— Бих ви помолил само за една услуга — каза той. Старият свиърфнебъл не го прекъсна — беше любопитен да узнае молбата на този необикновен мрачен елф.

— Пантерата — обясни затворникът. — Ще видите — Гуенивар е безценна спътница и е наистина добра приятелка. Когато си отида от този свят, моля ви направете всичко възможно тя да попадне в ръцете на достоен господар — на Белвар Дисенгалп, може би. Добри гноме, умолявам ви да ми обещаете.

Старейшината поклати голата си глава, но не за да откаже на молбата — просто не можеше да повярва на очите и ушите си.

— Кралят съжалява, че ще постъпи така, но не можеше да поеме риска да ви държи жив — сериозно каза той, после широката му уста се разтегли в още по-широка усмивка. — Но положението се промени!

Дризт наклони въпросително глава — не смееше да се надява.

— Надзирателят ви помни, мрачни елфе — заяви гномът. — Най-почитаемият надзирател — Белвар Дисенгалп — се застъпи за вас и ще поеме отговорността за вашия престой тук!

— Значи… няма да умра?

— Не… освен ако не ни принудиш да те убием.

— И ще ми разрешите да живея сред вас? В Блингденстоун? — едва изрече въпроса си Дризт.

— Само това ни остава да решим — отвърна гномът. — Белвар Дисенгалп се застъпи за теб, а това значи много. Ще живееш с него. А дали положението ще се промени или не… — той не довърши изречението си, а само сви рамене.

Дризт беше свободен. Навън го придружаваха няколко стражи, но въпреки това разходката из пещерите на Блингденстоун обнадежди мрачния елф. Всичко в града на свиърфнеблите изглеждаше толкова различно от Мензоберанзан. Мрачните елфи бяха превърнали своята пещера в безмерно красиво произведение на изкуството. Градът на гномовете също беше красив, но се отличаваше с постройките си от естествен камък. Мрачните елфи смятаха, че пещерата на Мензоберанзан им принадлежи. Оформяха я и я красяха по свой собствен вкус, докато свиърфнеблите приемаха неподправения облик на своя град.

Блингденстоун не можеше да се сравнява по необятност с пещерата на елфите. Таванът й беше толкова висок, че не се виждаше; на големи разстояния един от друг се издигаха прекрасни замъци — затворени укрепления, зад които се помещаваха домовете на фамилиите в града. Домът на свиърфнеблите беше самата пещера. Целият комплекс зад огромните каменни врати, обковани с метал, представляваше една-единствена структура — укритие от вечно дебнещите опасности на Подземния мрак. Всичко изваяно и построено в Блингденстоун също беше различно — подпорните стени и дългите балкони бяха заоблени, гладки и плавно извити. В Мензоберанзан всичко бе ъгловато и остро като върховете на сталактитите. Из мрачния град се виеха улички, а терасите сякаш надничаха злокобно отвсякъде. Дризт си мислеше, че и двата града се отличаваха с характеристиките на расата, която ги обитаваше. Единият беше ръбест, а другият мек като чертите и сърцата — както си ги представяше мрачният елф — на неговите обитатели.

Домът на Белвар се намираше в едно закътано ъгълче на една от по-отдалечените пещери. Къщичката беше малка и каменна, построена около входа на една още по-малка пещерка. За разлика от повечето жилища на свиърфнеблите, това на Белвар разполагаше с врата. Един от гномите, охраняващи Дризт, почука на нея с дръжката на боздугана си.