Р. Салваторе - Обсадата на мрака

— На мен то ми се стори далече по-дълго, отколкото на теб — постави го на място Лолт.

Демонът запроклина под носа си.

— Ала краят наистина наближава — тихо продължи тя и двамата с Ерту се взряха във все така редящите се картини от Мензоберанзан, тъкмо когато един грамаден, крилат демон политна над Хищния процеп, стиснал дребно, гърчещо се създание в ноктите си. Окаяната жертва надали бе висока и един метър, а в желязната хватка на мъчителя си изглеждаше дори по-дребна. Дрипавата дрешка (разкъсана още повече от ноктите на чудовището) не успяваше да скрие ръждивочервените люспи, които покриваха телцето й.

— Коболд — досети се Ерту.

— Всеизвестните съюзници на Облодра — обясни Лолт. — В тунелите край стените на града ги има с хиляди.

В това време крилатият демон нададе тържествуващ вик, заби ноктите и на другата си ръка в хилавото телце и го разкъса на две.

— Един съюзник на Облодра по-малко — прошепна Ерту и от възторженото изражение, появило се на лицето му при тези думи, богинята лесно се досети какво става в ума му.

Той живееше чрез слугите си, жадно гледаше как вилнеят в Мензоберанзан и извличаше наслада от гибелта, която те сееха.

За миг Лолт се запита дали изобщо има смисъл да го възнаграждава. Защо да му се отплаща за нещо, което очевидно и сам искаше да стори?

Само че тя не бе глупачка и бързо отхвърли тази мисъл. Нямаше да изгуби нищо, ако изпълнеше обещанието си. Сега трябваше да се погрижи за по-важни неща — превземането на Митрил Хол, което щеше да увеличи владенията на матрона Баенре и така да направи града на Мрачните още по-несигурен, а постоянните войни между отделните родове — още по-ожесточени. Изменникът До’Урден не означаваше нищо за нея, макар че смъртта му искрено щеше да я зарадва.

А кой би могъл да се погрижи по-добре за това от Ерту? Дори ако онзи вероотстъпник оцелееше в предстоящите сражения (нещо, в което Лолт дълбоко се съмняваше), могъщият демон щеше да използва подаръка й и да накара скиталеца да сложи край на изгнанието, което му бе наложил преди няколко години. Веднъж озовал се в Материалната равнина, първата задача на звяра щеше да бъде разплатата. Дризт го бе надвил при последния им двубой, ала никой не можеше да победи балор като него два пъти.

Лолт познаваше Ерту достатъчно добре, за да осъзнава, че Дризт До’Урден би могъл да се смята за щастливец, ако срещне смъртта си в предстоящата война.

И така, тя не спомена нищо за обещаното възнаграждение, разбирайки прекрасно, че то щеше да бъде подарък колкото за демона, толкова и за нея самата.

— Когато Смутното време отмине, моите жрици ще ти помогнат да върнеш всичките си слуги в Бездната — рече тя.

В първия момент Ерту я зяпна слисано. Досещаше се, че богинята замисля нападение срещу някого и предполагаше, че чудовищата, които бе изпратил в Мензоберанзан, ще останат там достатъчно дълго, за да се присъединят към войските на нейните поклонници. Не му трябваше много време, за да разбере какво би могло да я накара да се откаже от подобен план — ако една орда танари поемеха на война заедно с Мрачните, целите Царства щяха да се надигнат срещу тях, и то подкрепени от мнозина обитатели на висшите равнини, които бяха не само добри, но и надарени с огромно могъщество.

Освен това и Лолт, и Ерту знаеха, че дори Мрачните жрици не биха могли да успеят да озаптят развилнелите се демони, когато битките се разразят.

— Всички, освен един — уточни Ерту и Кралицата на паяците го изгледа заинтригувано. — Ще имам нужда от пратеник, който да извести на онзи глупак До’Урден какво притежавам и какво ще искам в замяна за него.

Лолт се замисли над думите на съюзника си. Трябваше да действа внимателно и за известно време да го удържа, в противен случай рискуваше походът срещу Сребърните зали да се усложни ненужно. Ерту не биваше да знае какво е намислила — веднъж сметнал, че някаква опасност грози Дризт До’Урден, единствения му шанс да се завърне в Материалната равнина през следващите стотина години, той щеше да направи всичко възможно да провали плановете й.

— Още е рано — настоя богинята. — Дризт До’Урден не бива да се замесва, докато редът в моя град не бъде възстановен.

— В Мензоберанзан никога не цари ред — ехидно подхвърли демонът.

— Относителен ред — съгласи се тя. — Ще получиш възнаграждението си, когато аз реша и едва тогава може да изпратиш някого при изменника.

— Повелителко на паяците… — заплашително подхвана Ерту.