Р. Салваторе - Обсадата на мрака

Не, аз не споря с онези, които твърдят, че са срещнали божество, въплътено в материално тяло, защото те не разбират, че самото му присъствие обезсмисля и обезценява вярата. Та нали ако истинските богове бяха толкова осезаеми и достижими, ние нямаше да бъдем същества със свободна воля, поели по пътя към извечната истина, а просто стадо овце, нуждаещи се от напътствията на пастира и неговите кучета, немислещи и непознати същинската вяра.

Невидимите напътствия съществуват, разбира се. Не така осезаеми, ала не по-малко истински, те могат да бъдат открити в онова, за което сърцето ни нашепва, че е добро и справедливо. Начинът, по който реагираме на чуждите постъпки, е най-вярното мерило за истинската стойност на собствените ни дела и, ако се нуждаем от недвусмислена проява на своя бог, от веществено доказателство, за да поемем по правилния път, то значи сме най-недостойни окаяници.

Смутно време? О, да! Дори нещо повече, ако решим да повярваме на разказите за всички тези божествени въплъщения, крачещи по белия свят в облик, подобен на нашия. Защото истината е една, постоянна и неизменна, и самата й природа прави тези многобройни (и така различни) прояви невъзможни.

Еднорогът не беше Миелики, ала в същото време беше. И аз убедено мога да кажа, че съм се докосвал до своята богиня. Не, не в някаква материална форма, нито в тялото на еднорога, а с начина, по който съм избрал да живея. Миелики е моето сърце. Аз следвам повелите й, защото те са същите като повелите на съвестта ми. Следвам я, защото Миелики е онова, което наричам истина.

Така е с голяма част от вярващите и, ако се вгледаме по-внимателно в пантеона на Царствата, ще открием, че повелите на „добрите“ богове всъщност доста си приличат, различен е само начинът, по който ги тълкуват отделните религии.

Що се отнася до останалите божества, онези, които насърчават хаоса и войната, божества като Лолт, Кралицата на паяците, обсебила сърцата на жриците, които управляват Мензоберанзан… те просто не си струва да бъдат споменавани. Те даряват само лична изгода, но не и познание, а всяка религия, която се основава на възможността за облагодетелстване, води единствено към задоволяване на дребнави светски страсти, но не и към духовно извисяване. Затова жриците на Лолт, колкото и голямо да е тяхното могъщество, всъщност са кухи, лишени от всякакъв смисъл и съдържание. Ив крайна сметка животът им, независимо до какви висоти са се издигнали, е празен — без любов и без радост.

Така че не ми говорете за богове, приели материален облик. Не ми натрапвайте доказателства, че само вашият бог е истинският бог. Аз не оспорвам вярата ви, нито я съдя, ала ако вие сторите същото с онова, което живее в сърцето ми, то такива осезаеми доказателства стават неуместни.

Оръжията на Берг’иньон Баенре, Повелител на меча в първия дом на Мензоберанзан, описваха кръгове във въздуха с такава мълниеносна бързина, че съперникът му (редник, имал нещастието да извърши дребно провинение) усети как му се завива свят.

Група стражи от охраната на дома, добре обучени, макар и предимно мъже, бяха описали полукръг около двамата противници, мнозина техни другари наблюдаваха битката от седлата на лепливоноги подземни гущери, които бяха пръснати по отвесните стени на близките сталактити и на гигантските сталагмитени могили.

Войниците надаваха одобрителни възгласи всеки път, когато Берг’иньон (великолепен майстор на меча, макар повечето да смятаха, че не може да се сравнява с брат си, убития неотдавна Дантраг) успееше да нанесе удар на съперника си или пък избегнеше атаката му. Въпреки това, младият Баенре не пропусна да забележи колко вяли са виковете на бойците.

Прекрасно знаеше на какво се дължи това. В продължение на дълги години той бе оглавявал Гущеровия отряд на дома, най-елитните войници сред мъжете, които служеха в стражата на Баенре. След смъртта на Дантраг той бе поел и неговите задължения на Повелител на меча. Огромното напрежение, на което тези два поста го подлагаха, вече си казваше думата, освен това майка му зорко следеше и най-малкото му движение, и най-незначителното му решение. Всичко това неизбежно оказваше влияние върху постъпките му. Колко ли битки бе започнал през това време, колко ли подобни наказания бе наложил на подчинените си, откакто Дантраг бе мъртъв!

Противникът му замахна и макар ударът съвсем да не бе силен, замалко не проби защитата на разсеялия се Баенре. Мечът на Берг’иньон се стрелна напред и отклони острието на противника само миг, преди то да се забие в тялото му.